Пейтън доста съзря, откакто учеше в колежа, но двамата все още не бяха истински приятели. Всъщност понякога Пейтън, изглежда, прекрасно знаеше какво прави, например, когато отиде да учи в техническия университет в Джорджия, вместо в „Нотр Дам“ като баща си. И вместо да учи бизнес и да поеме „Матисън Ентърпрайзис“, както искаше баща им, догодина започваше да следва право. Знаеше, че не се налага да се подчини, защото Джош щеше да го направи.
Просто така предполагаха и Джош се съгласяваше, докато не започна стажа си в „Матисън“ през лятото. Беше нещастен. Офисите нямаха прозорци. И за пръв път му се стори пълна лудост да строят цели къщи вътре в завода. Сигурно щеше да е различно, ако строяха къщите по традиционния начин, навън, на слънце. Обаче това беше толкова... промишлено. Всички имаха бледа кожа. Джош се задушаваше. През цялото лято не можеше да си поеме дъх.
Па вратата на спалнята му се почука. Той скри бележката под възглавницата, когато икономката Джоан надникна вътре. През последните години косата й се беше прошарила, но още си беше права и не помръдваше. Джош и Пейтън си мислеха, че си слага от лака за мебели.
– Имаш посетител – съобщи му Джоан.
– Кой?
– Уейвърли – набърчи нос тя.
Джош бързо стана, прелетя покрай Джоан и хукна надолу по стълбите. Плъзна се по чорапи по мраморния под, стигна до входната врата и я отвори. На прага стоеше майката на Бей.
Беше по джинси и обточени с кожичка мокасини, които приличаха на пантофи. Косата й беше спусната и на хладното сутрешно слънце в нея просветваха странни червени кичури.
– Госпожо Хопкинс – поздрави Джош.
– Наричай ме Сидни – каза тя, без да се усмихва.
Той отвори вратата по-широко:
– Заповядайте.
– Не, благодаря. – Тя отстъпи назад и каза: – Защо ти не излезеш?
Джош пристъпи навън по чорапи и затвори вратата под носа на Джоан, която стоеше горе на стълбите и се мусеше.
– Какво правите тук?
Сидни пъхна ръце в джобовете на късия си кариран шлифер.
– Не те познавам, Джош. Не знам нищо за теб. Познавам само майка ти и баща ти от гимназията. И признавам, че мнението ми за тях пречи на преценката ми за теб. Баща ти ме нарани. Няма да допусна същото да се случи с дъщеря ми.
Тя зарея поглед над просторната предна морава, все още яркозелена и без опадали листа. Предния ден минаха от фирмата за поддръжка и почистиха целия квартал, защото днес беше Хелоуин и никой не искаше децата, които обикаляха по къщите, да се подхлъзват в богатия квартал, да падат и да съдят хората.Би било доста неудобно, нали?
– Бей не се вписва в твоя свят повече от мен. Затова дори не се опитвай да го направиш.
– Не искам да нараня Бей – искрено отговори Джош. Не искаше. Никога не беше възнамерявал да го направи.
– Вярвам ти – каза тя, все още загледана към моравата. – Наистина.
Той се улови, че се взира в Сидни и вижда колко прилича Бей на нея. Имаха еднакви наситеносини очи, като огнени. Сидни обаче беше видяла повече. Нейните очи бяха по-присвити, по-скептични. Майката на Джош не я харесваше. Тя ревнуваше от всеки, който отнемаше от времето на баща му или ангажираше мислите му. Баща му беше целият й свят. Ако тя разговаряше с Джош, когато баща му се прибереше, майка му млъкваше по средата на изречението и отиваше при него като носена от мощна вълна. И на баща му това му допадаше, както на Пейтън му харесваше да се прави на господар на света. Такива бяха мъжете в неговото семейство. Имаха безброй обожателки, разбиваха им сърцата и пет пари не даваха. Бей беше мила и внимателна, и твърде малка, за да бъде наранена по начин, който ще й тежи до края на живота, както беше станало с майка й. Целият живот беше пред нея. Необикновен живот, Джош изобщо не се съмняваше. Той прехвърляше в главата си мислите, които тя му беше внушила. Не ги приемаше сериозно. Може в крайна сметка беше истински Матисън и си падаше по себичните флиртове. Не можеше да се отърве от задълженията си. Вече беше на осемнайсет. Време беше да възмъжее, както казваше баща му.
– Повече няма да се виждам с нея, обещавам ви.
Думите му разсмяха Сидни. Извърна се към него и каза:
– О, не бъди толкова мелодраматичен. Ако престанеш да се виждаш с нея, всички ще бъдат нещастни. Включително аз и баща й.
– Не разбирам. – Скръсти ръце пред гърдите си Джош. Беше само по спортните си гащета и фланелка на студа.
– Не мога да решавам вместо теб. И не мога да задължа нито теб, нито дъщеря си да се поучите от моите грешки. Мога само да ти предложа идея. Не е зле да избереш нещо различно. Нещо, което не е хрумвало на баща ги. Ти обаче би могъл.