Дръпна се от прозореца на Марая, за да отиде в кухнята. Спря и се обърна. Стори й се, че вижда сянка отсреща на тротоара пред къщата на госпожа Краноуски. Наведе се, носът й почти се допря до стъклото и сянката започна да приема форма.
Някой стоеше в тъмнината между уличните лампи. Беше висок и носеше лека дреха, подобна на сив костюм. Косата му беше сребриста. Всичко друго беше неясно, сякаш кожата му беше невидима.
Но определено гледаше натам.
Клеър се увери, че прозорецът на Марая е залостен, после бързо слезе долу и извади фенерче от чекмеджето на масичката до входа.
Отключи вратата, отвори я и излезе на верандата. От студените дъски пръстите на краката й се свиха.
Отсреща вече нямаше никого.
– Ехо? – подвикна.
Включи фенерчето и насочи светлината към предния двор. Лъхна ветрец, който подхвана няколко листа и ги завъртя с шумолене като от отгръщането на страници в притихнала библиотека. Кучето на госпожа Краноуски излая няколко пъти. После всичко утихна.
Във въздуха се долавяше познат аромат, макар че Клеър не можеше да го разгадае напълно – комбинация от цигари, тъмна бира, пот и колкото и странно да беше, евтин гланц за устни с аромат на череша.
Знаеше от опит, че всичко има някакъв смисъл. А от този призрак на мъж космите на ръцете й настръхнаха.
Първата слана беше непредсказуемо време, но тази година беше някак... по-безнадеждно от преди.
Нещо щеше да се случи.
Втора глава
По-рано през деня, когато слезе от автобуса в парка в центъра на Баскъм, възрастният мъж се огледа смаян и се зачуди как се е развил животът му.
Обикновено докато пътуваше, изпреварваше с една крачка студеното време и всяка година поработваше това-онова, докато пътуваше към Флорида от север. Много панаирджийски артисти зимуваха там. Повечето бяха старомодни като него и никога не говореха за миналото като за доброто старо време.
Ала той бързо се нуждаеше от малко пари, затова беше спрял тук. Немного, но щеше да изкара следващите няколко месеца с тях. Тази година бизнесът не вървеше. В списъка му фигурираха все по-малко хора, а и вече не притежаваше същите умения като някога. Преди с лекота мамеше хората и им внушаваше, че е било тяхно хрумване да му дадат парите си. Но сърцето му вече не беше в тази работа.
Или поне така се казваше.
Беше почти сигурен, че вече няма сърце.
Единственото, което караше кръвта да тече във вените му, беше тръпката от кражбата, но напоследък дори това вършеше механично. За последен път си спомняше да е усетил отколешното си сърце да бие истински, когато беше осемгодишен. Тогава майка му, невероятната Зелда Залер, змиеукротителката от пясъците на Сахара, го изостави през нощта и повече не се върна. Името й всъщност беше Рути Снодърли и беше родена в градчето Джук в Западна Вирджиния, адски далеч от пясъците на Сахара. Не беше хубава, нито мила, но той я обичаше. Под дебелия пласт пудра кожата й беше сипаничава, но той я гледаше с обожание от детското си креватче нощем и си представяше, че белезите й са съзвездия, тайна карта на някое далечно, щастливо място. Акцентът й беше силен и селски и понякога, когато чуеше този акцент от Апалачите, дори днес се улавяше, че копнее за нещо, което никога не беше имал – дом.
Остави куфара си на земята. Този град в Северна Каролина беше странно място. В парка имаше огромна сива скулптура на глава, наполовина заровена. На едното око на скулптурата имаше монокъл, а косата беше толкова умело направена, че дори следите от гребен изглеждаха истински. Въздъхна, почти убеден, че не си струва усилията. Ако вече не беше вложил толкова старание в проучването си, щеше да изчака следващия автобус и веднага да замине за Флорида. Може би щеше да си намери работа в „Тако Бел“ през зимата.
Великият Бандити работи в „Тако Бел“.
Не, това беше нещо, което дори самият той не можеше да предвиди.
Но първо важното. Трябваше да намери Пендланд Стрийт.
Обърна се и забеляза едно момиче на отсрещния тротоар. Имаше дълга, тъмна коса и непоколебим поглед. Беше спряло и се взираше в него. Не всеки умее да се взира толкова дълго, без да изглежда нахално. Бързо прецени момичето: прекалено наблюдателно. Усмихна се, за да го улесни.