– Никой не е по-учуден от мен. Нали познаваше татко, преди да почине? Беше грамаден. Обаче като се замисля, дядо Фин беше по-кльощав и от мен. Когато беше на деветдесет, хората продължаваха да го молят да копае кладенци и да троши леда на водоема Лъндсфорд през зимата.
– Допускам, че Рива знае – рече Бей с усмивка. – Затова ли ти даде бележката в петък?
Той извади бележката от джоба на джинсите си.
– Още не съм я прочел. Наслаждавам се на възможностите.
Бей му се усмихна.
– Хубаво е да имаш възможности.
Фин пъхна бележката обратно в джоба си и двамата просто си стояха насред света, завит с одеяло от кристалчета, и чакаха автобуса.
КРАЙ
От кухненския дневник на Уейвърли
Хляб със смокини и пипер
Бележка на Мери:
Понякога две най-невероятни неща се оказват най-подходящото съчетание.
Продукти:
2 чаши пълнозърнесто брашно от спелта
2 1/2 чаши обикновено брашно
1 1/2 чаши нарязани на едро смокини
2 ч. л. морска сол
2 с. л. зехтин
1 пакетче суха мая
1 1/2 чаши топла вода
Смесете брашното, солта, пипера и маята ръчно или с приставката за тесто на миксера.
Добавете зехтина и топлата вода. Месете 10 минути ръчно или 5 с миксера, докато тестото стане гладко и жилаво.
Намаслете голяма тавичка, поставете тестото вътре и покрийте тавата с влажна кърпа. Оставете го на топло за около час или докато тестото удвои обема си.
Внимателно омесете с нарязаните смокини, като ги разпределите равномерно в тестото (ще ви бъде по-лесно, ако набрашните ръцете си). Оформете в обла форма и поставете върху хартия за печене.
Направете три плитки нареза с нож върху тестото, после леко наръсете тестото с брашно.
Оставете го да втаса непокрито, докато се надигне още малко – 10-15 минути, ако кухнята не е топла.
Пъхнете във фурната, загрята до 180 градуса, за 40-45 минути, докато коричката покафенее и хлябът звучи кухо, когато го чукнете.
Оставете върху решетка да изстине.