Облече си балтона, сложи си шала и старата шапка и пое с бърза крачка по шосето. След двадесет минути вече седеше в любимия си ъгъл, мисис Хил му наливаше уискито и изразяваше радостта си, че го вижда отново. Един-двама от постоянните посетители му се усмихнаха и го попитаха как е.
— Настинка ли имахте, сър? Ех, тия настинки. Всички се изпоразболяха.
— Да. И мойто беше настинка.
— Пък и сезонът си е такъв.
— То си е в реда на нещата. Само че, когато засегне и гърдите, е много неприятно.
— Абе какво му е по-доброто, като вземе да те удари в главата, тъй де.
— Вярно. И в двата случая е лошо. Неприятна работа.
Тези хора му бяха симпатични, такива едни дружелюбни. Няма да ти досаждат, да те притесняват с приказки.
— Още едно уиски, ако обичате.
— Ей, сегичка, сър. Добре ще ви подействува. Най-ефикасното средство против настинка.
Мисис Хил сияеше зад бара. Блага жена с широка душа. През димната завеса до него достигаха хорският брътвеж, гърленият смях и ударите на стреличките, веселата шумотевица, когато попадаха в центъра на кръга.
— … а ако завали и сняг, вече не знам как ще се оправим — чу той гласа на мисис Хил. — Ама наистина, много закъсняха с доставката на въглищата. Поне да имахме една кола дърва, щяхме да спасим положението, но знаете ли колко искат? Две лири, моля ви се.
Той се наведе напред и думите му прозвучаха някак далечни, дори и за самия него:
— Аз ще ви дам малко дърва.
Мисис Хил се обърна. Всъщност тя разговаряше за дървата с някакъв друг човек.
— Моля?
— Ще ви дам малко дърва — повтори той. — Имам едно старо дърво в градината, което отдавна трябваше да се отсече. — Утре ще се заема с тази работа. — Усмихна се и и кимна.
— О, не, сър. Че как ще ви създавам такива грижи. Те въглищата ще пристигнат, няма страшно.
— Какви грижи? Това ще ми достави удоволствие. Ще ми бъде приятно да го направя заради вас, пък и ще се пораздвижа. Ще ми се отрази добре. Напълнял съм нещо. Разчитайте на мен.
Стана и посегна с несигурно движение към палтото си.
— Дървото е ябълка — каза и той. — Имате ли нещо против ябълковото дърво?
— Разбира се, че не — отговори тя, — то всяко дърво става за горене. Ама как ще се лишите от него, сър?
Той кимна загадъчно. Това, че му бе добре дошло, си беше негова лична тайна.
— Утре вечер ще ви го донеса с ремаркето.
— Полека, сър — викна му тя, — внимавайте, там има стъпало.
Тръгна към къщи в студената снежна нощ — вървеше и се усмихваше. Не помнеше как се е съблякъл и кога си е легнал, но щом се събуди на другата сутрин, първото нещо, за което се сети, бе обещанието, дадено предната вечер.
Установи със задоволство, че този ден Уилис е в почивка. Не можеше да му се меси. Небето беше прихлупено и през нощта бе паднал сняг. Щеше още да вали. Но засега нямаше нищо тревожно, нямаше какво да му пречи.
След като закуси, мина през зеленчуковата градина и отиде в бараката за инструменти. Взе триона, клиновете и брадвата. Всичко това можеше да му потрябва. Прокара палец по остриетата да види дали са добре наточени. Бяха както трябва. Нарамил инструментите, той се отправи обратно към градината отпред. Стана му смешно — помисли си, че сигурно прилича на едновремешен палач, тръгнал да обезглавява някоя нещастна жертва в Тауър.
Стовари инструментите под ябълката. Всъщност това щеше да бъде no-скоро жест на състрадание. Никога не бе виждал по-окаяно, по-унило нещо от това ябълково дърво. Та в него нямаше и искрила живот. Ни едно листо. Изкривено, грозно, наведено, то разваляше гледката на ливадата. Махнеше ли го, градината щеше да се промени изцяло.
Една снежинка падна на ръката му, после втора. Погледна към прозореца на трапезарията. Жената слагаше масата за обяд. Той тръгна надолу по стъпалата и влезе в къщата.
— Можеш да оставиш яденето във фурната. За останалото ще се погрижа сам. Ще имам доста работа и не искам да се съобразявам с часове. А и ще вали. Гледай да се прибереш по-рано вкъщи, да не би да-излезе буря. Аз ще се справя прекрасно. И за мен ще е по-добре.
Може би тя си мислеше, че взима такова решение, защото се е обидил снощи заради намерението и да напусне. Да си мисли — все едно му беше. Щеше му се да бъде сам. Неприятно му бе някой да го наблюдава от прозореца.
Прислужницата си тръгна към дванадесет и половина и той веднага извади яденето от фурната. Искаше да обядва набързо, за да посвети и без това късия следобед, на отсичането на дървото.