Върна се в къщата и този път провери внимателно дали вратата към мазето е добре затворена. Въздухът беше отново чист, миризмата я нямаше.
Отиде пак в дневната да се стопли край огъня. Краката и ръцете му се бяха намокрили на, дъжда, чувството за гадене от острия вкус на пушека все още не бе преминало. Усети как хлад завладява цялото му тяло и седна, обхванат от тръпки.
През нощта спа лошо н сутринта се събуди неразположен. Имаше главоболие и езикът му бе обложен. Остана си вкъщи. Май беше закъсал и с черния дроб. За да му поолекне, повиши тон на прислужницата.
— Премръзнах снощи — каза и той, — изобщо не можах да се стопля. Добре ме наредихте с това ябълково дърво. Разбърка ме целия, разболях се от миризмата. Можеш да кажеш и на Уилис, когато дойде утре.
Тя го погледна с недоумение.
— Повярвайте ми, много съжалявам — рече му. — Снощи, като се прибрах, разказах на сестра си за дървата и за това, че не сте ги харесали. И тя се чуди. Всички смятат, че да се използува дървото на ябълката за отопление, е голям лукс, а при това то гори много добре.
— Дървата снощи не горяха. Какво повече има да се говори? — ядоса се той. — Да не виждам такива дърва вкъщи. А пък миризмата… все още я усещам, повдига ми се от нея.
Жената сви устни.
— Съжалявам — рече тя.
А сетне, на излизане от трапезарията, погледът и се спря на празната бутилка от уиски върху бюфета. Поколеба се за миг, след това я сложи на таблата.
— Това вече не ви трябва, нали, сър? — попита го.
Разбира се, че не му трябваше. То се виждаше — бутилката беше празна. А тя всъщност искаше да му намекне, че приказките за пушека от ябълковото дърво, който му подействувал зле, са само измишльотина, че просто добре се е натряскал. Какво нахалство, дявол да го вземе!
— Да — отговори той, — можеш да донесеш нова. В края на краищата тя трябваше да си знае мястото.
Няколко дни се чувствуваше доста зле, повръщаше му се и имаше световъртеж. Наложи се да повика лекар. Историята за тлеещите дърва от ябълковия клон прозвуча глупаво, когато я разказа, а и лекарят съвсем не му се стори обезпокоен, след като го прегледа.
— Простудата се е отразила на черния ви дроб — заяви, той, — краката ви са били мокри и освен това може би сте яли нещо по-особено. Смятам, че няма никаква връзка с пушека. Добре е да се движите повечко, щом слабото ви място е черният дроб. Играйте голф. Не знам аз самият как бих се чувствал, ако през почивните дни не играех голф. — Лекарят се засмя и прибра слушалката си в чантата. — Ще ви предпиша нещичко, но ако питате мен, спре ли дъждът, веднага бих тръгнал да се разхождам на чист въздух. Времето е доста меко и всичко ще се покрие с цвят, само да се покаже слънцето. Вашата градина е набрала преднина пред моята. Овошките ви ще цъфнат много скоро. — И после, преди да излезе от стаята, добави: — Не бива да забравяте, че само преди няколко месеца претърпяхте силен шок. Трябва време, за да се превъзмогнат тези неща. Нали съзнавате, още страдате за жена си и това не може да не се отрази. Най-добре е да излизате, да се срещате с хора. С една дума, трябва да помислите за себе си.
Пациентът се облече и слезе долу. Несъмнено лекарят искаше да му помогне, но от прегледа му нямаше никаква полза. „Нали съзнавате, още страдате за жена си…“ Колко малко разбираше докторът. Горката Мидж… Поне имаше доблестта да си признае, че тя въобще не му липсва и че едва сега, когато я нямаше, можеше да си поеме въздух, беше свободен. Като се изключи неразположението с черния дроб, от години не се е чувствал тъй добре.
Прислужницата се бе възползувала от няколкото дни, които той прекара на легло, за да направи пролетно почистване във всекидневната. Ненужна работа, която според него бе част от наследството, оставено от Мидж. Стаята изглеждаше излъскана, стъкмена и прекалено подредена — книгите и вестниците грижливо събрани на спретнати купчинки, всичките му боклуци разчистени. Направо отвратително се чувствуваше от това, че някой се грижи за него. Всъщност какво му пречеше да я уволни и да се справя сам както може. Възпираше го едно — щеше да се притеснява с неща като готвене, миене на съдове и пране. Виж, идеален живот бе този на мъжете, които отиваха в Далечния изток или към Южните морета и си взимаха жени от местното население. Те нямаха проблеми. Тишина, добро обслужване, отлично приготвена храна, никаква нужда от разговори; а ако пък човек иска нещо повече от това, жената е винаги на негово разположение — млада и любвеобилна, отлична компаньонка за нощните часове. Никога никаква критика, послушание на животно към господаря му и безгрижен смях на дете. Да, наистина бяха мъдри онези мъже, които не зачитаха условностите. Заслужаваха си да бъдат щастливи.