Выбрать главу

Ивана Бърлич-Мажуранич

Ягор

I

Имало едно дете на име Ягор, останало невръстно без майка, при зла и жестока мащеха. Безсърдечна била мащехата, биела детето и по хлад, и в глад, а бащата омаяла с всякакви билки, та и той нехаел за сина си.

Търпял Ягор донякъде, търпял, но на малкото дете един ден сърцето му се напълнило с тъга. Отишъл горкичкият в кошарата, легнал ничком в сламата и заплакал горчиво. „Какво да правя, къде да вървя, клетник аз?“ В това време чул как нещо като мишка се промушва през сламата. Дошло до ухото му и пошепнало: „Не плачи, Ягоре, детенце. За нищо нямай грижа. Ние сме тук трима, ние ще те гледаме!“

Вдигнал Ягор глава, огледал се по кошарата. Но в нея, както и дотогава, била вързана край яслата само една дребна кравичка и една рижа козичка, които майката на Ягор била отхранила и отгледала. Й нямало друг.

— Ти ли ми каза това? — попитал Ягор кравичката.

— Не — отвърнала тя.

— Да не си ти? — попитал рижата козичка.

— Не съм и аз — отвърнала козата.

— А кой е и защо казва, че сте трима, като тук сте само вие двете?

— Това ти каза Баган1 — той е третият покрай нас двете в кошарата и е по-стар от нас — отговорила кравичката.

— Къде е отишъл? — попитал Ягор.

— Ето го в пшеничения сноп.

— А къде е в кошарата пшениченият сноп? — попитал отново Ягор.

— Ето пшеничения сноп в десния ъгъл на кошарата, заплетен е в плета под мазилката — отвърнала кравичката.

— А откога е там? — зачудило се детето.

— От петдесет години.

— А кой го е сложил там?

— Дядо ти, когато плете и издигна тази кошара — казала кравичката.

— А защо е заплел пшеничен сноп в плета?

— За да примами Баган. И откакто Баган се е наместил там, до днес ви пази стоката и кошарата и всичкото имане в обора и в колибата — каквото се случва във вашия имот, не се случва без него.

Като разказала това кравичката, Ягор се огледал по кошарата и му станало някак драго на сърцето и заради дядо му, и заради Баган, и заради пшеничения сноп в плета.

А кравичката казала още:

— Ако щеш да ме послушаш, ти направи ясличка, нека не е по-голяма от педя на ширина и палец на височина. Сложи я, без никой да знае, под нашата ясла. И когато вечер ни слагаш храна, ти хвърли и на Баган ръкойка храна в ясличката, а когато ни постилаш, постели и на него. Прави така и от нищо се не бой.

Ягор послушал кравичката, издялал и поставил ясличката, слагал храна на Баган и му постилал легло. От този ден за детето в кошарата имало храна и защита. Там нощувало, там се подслонявало. А кравичката, козичката и Баган, както обещали, така и правели. Ако нощем вие вятър, Баган трупал сено по ъглите да му бъде топло на малкия в кошарата, а като дойдела мащехата заран да издои кравичката и козичката, те не давали всичкото мляко, а само половината, другата половина пазели за Ягор.

Почнал да расте Ягор като бор в планината. Всичко живо се чудело как може дете да расте така при мащеха. А мащехата се пръскала от яд, защото виждала, че не може да направи нищо на детето.

Мислила тя, мислила много дни и нощи, най-сетне измислила нещо. И когато един ден в зори мъжът й се стягал да иде да коси сено, тя му рекла: „Не носи, либе, обед. Ще ти го пратя на пладне по детето.“

Послушал я мъжът, взел само косата и отишъл на ливадата.

Когато станало пладне, жената сварила гърне каша, изпекла хлебец, сложила ги в кошница и рекла на Ягор: „Ето ти кошница, носи обед на баща си.“

Тръгнал Ягор, а мащехата излязла в гората да гледа подире му.

Знаела тя какво ще стане с него и кой го наблюдава в обедната жега.

Жегата биела от небето, тревица под тревица се криела и всичко живо било побягнало или в храстите, или в тръните, да се заслони от слънцето. Само Ягор вървял по пътеката през ливадата — нийде нито капка хлад, а въздухът играел пред очите като златна водица.

Когато навлязъл в гората, баба Полудница2 клекнала край плета на бърлогата си, защото тя излизала само по пладне от бърлогата си, отпускала се като змия на летния припек и дебнела кого да плесне с коприва.

Забелязала бабата детето, изскубнала бързо стрък коприва, изтичала след него, нито й чуваш стъпката, нито сянка хвърля, догонила го на пътеката в ръжта на най-силното слънце и го плеснала с копривата по врата. Щом го плеснала с копривата, мрак покрил очите на детето, паднало то на пътеката и изгубило свяст. Бабата взела гърнето — веднъж сръбне, цялата каша изсърба, взела хлебец — веднъж глътне, целия хляб изяде. А после метнала Ягор на рамото си като чувал, отмъкнала го в своята бърлога.

Мащехата видяла всичко това от гората, потрила ръце и рекла: „А така, той няма да се върне повече.“ А баба Полудница като вмъкнала Ягор под земята, влякла го през един мрачен ров, докато дошла до място, където страшен пек и горещина хлуели отнякъде. Спряла бабата, духнала в Ягор, а той се събудил от сън.

вернуться

1

Баган — Един от домашните духове. — Б.а.

вернуться

2

Полудница (от думата пладне, полуден) — у сърбите, а и у лужишките сърби има народно поверие, че някаква стара жена с рошава коса живее в копривата. Тя плаши и жули децата, за да не минават през оградите. — Б.а.