— Оставих на стража двама войници! — отговори Мануел.
— Двама войници! — каза Фернейда с остър, злъчен смях. — Двама войници да защитават цяло укрепление?! А къде са сега?
— Избягали са… Вероятно са дезертирали… — отвърна Мануел.
— Аха! Така значи! Избягали! Дезертирали! Много добре! А кой би ме уверил, че не са се споразумели с вас, за да подпомогнете неприятеля?
— Майоре! Как е възможно да мислите така? — погледна предизвикателно Мануел. — Значи вие се осмелявате да ме обвинявате в подпомагане на неприятеля?
— Да! Обвинявам ви в измяна — извика майорът. — И заповядвам да ви арестуват!
Разнесе се вик. Пребледнялата Мануелита се втурна в помещението и се хвърли в краката на майора. С прекъсван от риданията глас тя се обърна към майора:
— Не, господин майор. Вие не можете да отправяте такива обвинения срещу моя брат!… Мануел не е изменник!… За да се отзове на повикването от вас, той трябваше да преодолее заедно с мен толкова изпитания… толкова пречки!… Та точно тогава би било лесно да дезертира!
Фернейда се усмихна странно.
— А вие какво търсите в укреплението? — попита той със строг глас.
— Придружих брат си… И аз исках да браня отечеството си… — отговори девойката.
Фернейда и двамата офицери се усмихнаха многозначително. След кратко мълчание майорът продължи:
— Станете! Вашето присъствие във военното укрепление е нарушение на реда! Мой дълг е да обвиня и вас и да ви пратя в ареста заедно с брат ви.
— Сестра ми под арест? — почти изрева Мануел и прегърна сестра си. Той чувстваше, че ще полудее от всичко, което така бързо се разиграваше тук. — Никой няма да може да ме раздели от сестра ми! — заяви категорично ефрейторът.
Двамата офицери, които мълчаха през цялото време, се почувстваха трогнати от сцената на братската обич, но майорът остана непоколебим.
— Ще ви изпратя в града! — реши той. — Нека висшите власти там да решат съдбата ви, сеньорита. А що се отнася до брат ви, той ще остане тук в очакване на решението. Неговото положение е особено тежко. Всички доказателства са против него: изоставил е укреплението, а в това време неприятелят е успял да го подпали и да плени двама войници. Как е възможно да остави само двама на пост при такава тежка обстановка!
Мануел и сестра му продължаваха да стоят прегърнати и горчиви ридания разтърсваха раменете им.
Майорът, отегчен от тяхното поведение, извика:
— Хайде! Не ти прилича! Нали си войник? Пък и сестра ти казва, че е искала да споделя живота на войника! Престанете!
И той се обърна към влезлия по негово повикване войник и заповяда:
— Отведете в ареста ефрейтор Мануел де ла Баранкас и придружете девойката до града с надлежния доклад, който ще ви дам!
После помълча и се обърна към двамата офицери:
— Аз оставам в укреплението, за да възстановя дисциплината, която е нарушена поради неумелото командване на този младеж.
Мануел почувства как кръвта нахлува в главата му. За миг пред очите му причерня. Отскубна се от ръцете на сестра си, за да се хвърли срещу Фернейда, но Мануелита го задържа с последни сили.
— Не, Мануел! Въздържай се!… Небето ще ни закриля! Чувствам това!
— Разделят те от мен! Не разбираш ли? Отвеждат те в града! — извика с болка младежът.
Майорът даде знак и четирима войници хванаха здраво Мануел и го поведоха навън. Сестра му, ридаейки, нареждаше:
— Смелост, братко!… Бог няма да ни изостави!… Смелост!… Майка ни от небето ще се моли за нас!
— Сбогом! — извика, задавен от ридание, Мануел.
Войниците го повлякоха насила надолу по стълбите, водещи към ареста.
— Не сбогом! А довиждане! — отговори развълнуваната девойка.
Но щом стъпките на брат й заглъхнаха, силите й я напуснаха. Мануелита почувства, че всичко притъмнява пред очите й, олюля се и падна в безсъзнание на пода.
Майор Фернейда я изгледа подигравателно.
— И тази женичка искаше да води войнишки живот, вместо да се радва на охолството, което й се предлагаше! Е, щом не си знае интереса, така й се пада!
Махна с ръка пренебрежително и се обърна към войниците:
— Окажете й необходимите грижи и след това се подгответе да я придружите до града! Аз отивам да съставя редовния си доклад, който ще предадете на плантатора!
Бягството
На следния ден малкият отряд на офицера и четиримата войници, на които бе възложено да придружат девойката до града, тръгна от укреплението.
Мануел, затворен в ареста, се бе хванал за желязната решетка, която гледаше към двора и чу последните думи на сестра си: