Пореден завой я отведе пред ново разклонение. От единия ръкав се разнесоха неочакван детски смях и бъбрене. От „Черният лотос“ очевидно бяха скрили своите малки последователи под земята. От другия проход долитаха шумно блъскане и гласът на Хару:
— Пуснете ме да вляза!
Рейко се втурна по този тунел. Зави зад един ъгъл с и видя Хару, която тропаше на някаква врата. Тя се отвори навътре и Хару политна напред, след което вратата със скърцане се затвори. Рейко спря задъхана. Приближи се безшумно до вратата. В обкованата й с желязо повърхност на равнището на очите имаше малък прозорец с решетки. Рейко надзърна предпазливо през него. Заслепи я неочаквана яркост. Стените на просторното помещение бяха целите в драперии в ярки вихрени шарки на пурпурночервено, оранжево и мораво. Те искряха на светлината на фенерите и заливаха хората вътре с ярко сияние. На един подиум в дъното седеше кръстосал крака висшият свещеник Анраку. Бялата му роба се къпеше в кървави багри; брокатеният му епитрахил искреше. От дясната му страна седеше Кумаширо, подобен на бронзова статуя в шафрановата си роба и защитна туника, с окачени на кръста мечове. Върху сламената рогозка в лявата част на помещението бе коленичила игуменката Джункецоин в бяла роба и с кърпа на главата. Срещу нея бе коленичил доктор Мива в строго черно кимоно. Рейко осъзна, че това бе мястото, където водачите на „Черният лотос“ възнамеряваха да чакат грандиозния пожар, който бяха предизвикали. Покрай стената стояха осмина свещеници — явно висши служители в сектата. Всички се бяха втренчили в Хару, застанала на четири крака в средата на помещението, с лице към Анраку.
— Как се озова тук? — попита я доктор Мива.
— Сосакан Сано ме доведе. Успях да избягам — Хару говореше така, сякаш се гордееше със своята находчивост.
— Някой видя ли те да влизаш в тунелите? — попита Кумаширо, очевидно разтревожен за безопасността на подземието. Той хвърли поглед към вратата и Рейко тутакси приклекна под прозорчето. Хару каза:
— Не, навън е страшен хаос и никой не знае, че съм изчезнала — „Продължава да лъже, отбеляза мислено Рейко с ирония, не може да е забравила, че има един човек, който нямаше как да не забележи отсъствието й.“ — О, Анраку сан, толкова съм щастлива, че отново съм при вас! — гласът на Хару затрепери от вълнение и после секна. — Не се ли радвате, че се върнах?
— След като издаде тайните ни, за да си спечелиш повече милост? — попита Джункецоин, без да може да повярва на ушите си. Рейко разбра, че в сектата бяха научили какъв бе резултатът от делото на Хару. — Ти ни предаде. И сега очакваш да те посрещнем с радост? Я виж ти!
Рейко рискува отново да надзърне през прозорчето. Анраку наблюдаваше изпитателно Хару, без да отронва нито дума. Момичето го погледна умолително:
— Моля, нека обясня. Каквото сторих, бе само защото те ме накараха — макар че не виждаше лицето й, Рейко си представи изражението й на наранена невинност.
— Проклета предателка! — изсъска Джункецоин към Хару.
— Да се отървем от нея — каза Кумаширо. Отиде и до Хару и я сграбчи за ръката.
— Пусни ме! — извика Хару. Докато Кумаширо я дърпаше към вратата, тя се извърна към Анраку, който седеше строг и неподвижен на своя олтар, и изплака: — Не мога да понеса отново да ме отделят от вас! Ако ме изхвърлите, те ще ме хванат и ще ме убият. Съжалявам, че ви създадох неприятности. Моля, простете ми! Ако ми позволите да остана, ще ви докажа колко съм ви вярна — тя плачеше вече и Рейко зърна изкривеното й от паника лице. — Обещавам!
Анраку заговори тихо и властно:
— Пусни я! — Кумаширо се поколеба; веждите му увиснаха в изражение на безмълвно недоволство, но той се подчини. Хару се строполи на пода.
Анраку протегна ръка към нея.
— Ела!
С радостен вик тя припълзя до него, сграбчи ръката му и я притисна до лицето си.
— Знаех си, че няма да ме изоставите! — разплака се от радост. — Ще направя каквото пожелаете, за да ви се отплатя за милостта… Игуменката и доктор Мива се опитаха да протестират, но Анраку притисна Хару до себе си и окото му засвятка гневно.
— Не смейте да ме обвинявате! Аз виждам и разбирам всичко, което простосмъртните глупаци като вас не умеят — Мива и Джункецоин се свиха, стреснати от гнева му; Хару седеше под подиума, сгушена в коленете му. — Хару изигра ролята, за която беше предопределена. Тя изпълни кървавото приношение, необходимо, за да задвижи космичните сили. После стана причина за гоненията, които породиха отделяне на духовна енергия в рамките на „Черният лотос“. А сега доведе третия знак, предвещаващ нашия ден на слава — обсадата на храма! — Рейко се удиви как висшият свещеник бе изтълкувал събитията, така че да паснат на предсказанията му. Той, изглежда, вярваше на собствената си безумна логика. Гледайки Хару с любов, той я погали по косите. — Ти наистина си оръдие на съдбата. Благодарение на теб сме свидетели на триумфа на „Черният лотос“.