Хару се накипри като дете, похвалено за добро поведение, и отправи тържествуващ поглед към Джункецоин:
— Ти винаги си ме мразила, защото съм по-важна за него от теб. Сега ще ти кажа точно какво мисля за теб. Ти си една подла, ревнива и тъпа уличница — когато Джункецоин запелтечи от негодувание, Хару се засмя и после се обърна към доктор Мива:
— А ти си един мръсен и противен развратник! — доктор Мива я изгледа кръвнишки; презрителният поглед на Хару се насочи към двамата. — Опитахте се да се отървете от мен, само че не се получи — присмя им се тя. — И двамата ще съжалявате за хулите, с които ме засипахте — после, докато Анраку съзерцаваше последователите си с високомерна усмивка, тя изгледа ядно Кумаширо: — И ти ще съжаляваш, че се опита да ме принудиш да направя самопризнания, като ме изплашиш до смърт…
Рейко бе отвратена от отмъстителната злоба на Хару. Момичето бе извършило палеж и убийство, в момента умираха десетки люде, а тя, изглежда, се интересуваше единствено от това да спечели отново благоволението на Анраку и да отмъсти на враговете си. Отново изпита срам, че се бе отнесла приятелски към Хару.
— Господарю, трябва да възразя на мнението ви за това, колко добре са се стекли обстоятелствата — каза Кумаширо на Анраку. — Бях горе и видях какво става. Нашите хора са подложени на масова сеч. Няма да оцелеят достатъчно, за да завладеят Едо, да не говорим за цяла Япония. Мисията ни е обречена. Селяните не стават за самураи, обучавах ги, но…
— Отровата, която създадох — обади се доктор Мива с глас хрисим и в същото време горделив, — е много силна. Дори и само няколко от пратениците да стигнат до града, резултатът ще бъде напълно задоволителен.
Джункецоин се изсмя презрително.
— Няколко дози от твоя вонящ бълвоч ще свършат твърде малко, за да бъдат от значение. Ако беше усъвършенствал отровния газ, той щеше да се разнесе от вятъра. Но Шинагава показа, че ти си един жалък неудачник.
Доктор Мива изломоти нещо неясно.
— Господарю мой — обърна се Кумаширо към Анраку. — Войниците скоро ще дойдат да ни търсят тук. Трябва да тръгваме незабавно.
Рейко бе обзета от паника. Ако тръгнеха, тя какво щеше да прави?
— Оставаме — отвърна Анраку. Хару отпусна глава на коленете му, блажено неведома за спора им. — Моята армия ще победи. Ние ще постигнем просветление тук тази нощ точно както предсказаха виденията ми. Няма да позволя врагът да ме прогони.
Но на лицето на Джункецоин бяха изписани страх и стъписване.
— Те може би вече идват — каза тя. — Ще ни убият, аз искам да тръгвам!
— Искаш да ме изоставиш точно когато се възцарява моят нов свят? — глух за разума, Анраку се намръщи. — Така ли ми се отплащаш за богатството и привилегиите, с които те обсипах? С малодушие и предателство? — той отпрати Джункецоин с пренебрежителен жест. — Тогава си върви, не се колебай. Но сториш ли го, нашите пътища се разделят завинаги.
— Не! — извика Джункецоин. — Нямах предвид да ви изоставя — тя се устреми към Анраку, сякаш за да се хвърли в обятията му, но Хару вече ги беше заела.
Силен трясък над земята разтърси тунела. Рейко ахна. Приклекна и закри глава с ръце, когато между гредите се посипа пръст и от стаята на Анраку се разнесоха стъписани възклицания. Тя чу доктор Мива, който извика:
— Те възпламеняват бомбите…
А Джункецоин изпищя:
— Храмът ще се срути и ще ни премаже!
Нов взрив разклати висящите фенери. Докато Рейко се опитваше да овладее ужаса си от люшкащата се под нозете й земя, Анраку заяви благо:
— Може би ще бъде най-добре да потърсим съдбата си другаде. Наредил съм да ни подготвят провизии за пътуване. Ще съживим „Черният лотос“ и ще намерим друг храм… — той стана, слезе от подиума и помогна на Хару да се изправи.
— Без нея! — отсече Кумаширо. Хару смръщи вежди; Анраку се поколеба. Джункецоин занарежда припряно:
— Тя не умее да пази тайна. Ако тръгне с нас, ще ни издаде кои сме. Бакуфу ще ни открият. Никога не можем да бъдем в безопасност в нейно присъствие.
Изоставеха ли Хару, нямаше да има нужда Рейко да тръгва след тях. Тя затаи дъх с надеждата, че ще успее да хване Хару, след като Анраку и служителите му тръгнат, а после да предупреди Сано, преди да успеят да стигнат твърде далеч.