Хару се втренчи във враговете си ужасена и се вкопчи в ръката на Анраку.
— Но аз искам да дойда с вас! Нали няма да ме изоставите?
— Колкото по-малко тръгнем, толкова по-лесно ще си намерим тайно убежище — каза Кумаширо.
Анраку се отърси от Хару и отстъпи от нея.
— Не! — изпищя Хару. Падна на колене и прегърна краката му, след което занарежда трескаво: — Нищо не може да ни раздели. Моята пътека обединява всички останали — вие сам го казахте, не помните ли? Бъдещето на „Черният лотос“ зависи от мен. Ние сме обречени да бъдем винаги заедно. Трябва с да ме вземете с вас.
Анраку впери замислен, изпитателен поглед в Хару. После се обърна към свещениците:
— Доведете затворничката.
Двама свещеници изчезнаха през вратата зад завесите в дъното на помещението. Скоро след това се появиха отново, носейки някакво безжизнено тяло, облечено в сива роба. Ръцете се полюшваха, а дългата коса се влачеше по пода. Главата се изметна към Рейко. Беше Мидори. Очите й бяха затворени, а устните й — леко раздалечени. Когато свещениците я оставиха на земята близо до подиума на Анраку, тя беше в безсъзнание и не помръдваше. Джункецоин възкликна разпалено:
— Тя е шпионка. Не можете да я вземете с нас!
— Имам достатъчно лекарство, за да я поддържам упоена дълго време — каза доктор Мива, плъзгайки жаден поглед по тялото на спящата девойка.
— Ниу Мидори все още има важна мисия, която трябва да изпълни — заяви Анраку невъзмутимо.
— И ще вземете нея, а не мен? — обзета от паника извика Хару и се вкопчи още по-здраво в Анраку. — Не, не можете да го сторите!
— Ако се наложи да я носим, много ще се забавим — изтъкна Кумаширо.
Избухна друга бомба. Джункецоин изпищя; всички се приведоха. Разнесе се грохот като от падаща каменна лавина; наблизо се бе срутил тунел.
— Да тръгваме, преди да е станало твърде късно — възкликна умолително Джункецоин. — Можем да оставим Мидори тук с Хару.
Сърцето на Рейко подскочи при тази възможност. Мидори продължаваше да лежи безжизнена. Странна усмивка затрептя на устните на Анраку.
— Ново видение току-що ми разкри последната мисия, за която е предопределена Мидори — той сведе поглед към Хару. — Ти наистина ли искаш да получиш моето опрощение?
— Да — отвърна тя задъхано и вдигна лице, на което се изписа нова надежда, — повече от всичко на света!
— И искаш да докажеш верността си към мен?
— О, да — изхриптя Хару, трогателна в нетърпението си.
— И би направила всичко заради привилегията да ме съпровождаш?
— Всичко, без изключение! — извика Хару, докато Рейко се опитваше да разбере накъде бие този разговор.
Усмивката на висшия свещеник стана по-широка.
— Тогава убий Мидори!
Ужасът отекна в съзнанието на Рейко като звън от разбита камбана. Обзета от паника, тя забеляза как при заповедта на Анраку лицата на Мива и Джункецоин застинаха от изненада. Кумаширо се навъси, сякаш разочарован, че му се отнема удоволствието лично да убие Мидори. Хару бавно отдели ръце от Анраку и се отпусна на пети. Рейко прочете вълнение във внезапно помръкналия профил на момичето.
После тя кимна и отвърна тихо:
— Щом желаете, Анраку сан. Тя стана и отиде при Мидори. Ужасена, че животът на приятелката й е в ръцете на една убийца, Рейко усети, че в гърдите й се надига вик на протест.
Анраку се върна на подиума и нареди на Кумаширо:
— Дай й меча си.
Рейко наблюдаваше изстинала от ужас как свещеникът извади дългия си меч и го подаде на Хару. Тя непохватно стисна дръжката с две ръце. Вдигна острието над главата си и застана на няколко крачки от врата на Мидори. Пое дълбоко въздух и започна да сваля меча, като гледаше встрани към Анраку. Той кимна и се усмихна окуражително. Кумаширо и доктор Мива наблюдаваха движещото се острие, а Джункецоин се извърна настрана и притисна ръка върху устата си. Рейко не бе състояние да помръдне. Можеше само да гледа. Хриповете на Хару и трополенето в тунелите отбелязваха бавно точещото се време. Клепачите на Мидори потръпнаха. Острието увисна над гърлото й. Хару и се поколеба, после стисна конвулсивно дръжката на меча.
Ясното съзнание, че смъртта на Мидори е неизбежна, разтърси Рейко и я изтръгна от вцепенението й.
— Спрете! — изкрещя тя.
Блъсна вратата и се втурна в помещението.
Глава 36