— Няма я тук — каза Хирата, обзет от разочарование.
— Ще я намерим — отвърна Сано, макар че и сам не беше много сигурен в думите си. — Мидори е жива, ще я спасим… и Рейко… — и следвани от детективите, двамата бързо се отправиха към и вътрешността. Когато се озоваха на едно място, в което се вливаха три разклонения, Сано чу свирепи викове. Всички замръзнаха, когато свещеници, размахали мечове, се втурнаха към тях от всички посоки.
— Хару сан — наложи си да заговори Рейко въпреки обзелия я ужас. — Погледни ме — момичето изстена и впери поглед в меча, който стискаше в ръце. После бавно вдигна очи към Рейко. — Ти всъщност не искаш да ме убиеш, нали? — попита я тя, като се — преструваше на спокойна. Кумаширо все още я държеше здраво, а опряното в гърлото й острие бе сковало мускулите й.
— Нямам избор — отвърна Хару предизвикателно.
Сърцето на Рейко се сви. Изборът на Хару бе между тяхното приятелство и Анраку, а Рейко знаеше къде беше предимството.
— Всички имаме избор — каза й тя. — Аз избрах да бъда на твоя страна, когато никой друг не искаше да ти повярва. Избрах да ти помогна, макар че съпругът ми беше против. Нима не си ми длъжница?
Хару задвижи устни; в очите й се мярна колебание. Кумаширо погледна към Анраку:
— Времето ни изтича. Ако Хару няма да я убие, мога да го сторя аз… — Рейко усети жаждата му за кръв и потръпна. Внезапно монотонното тракане секна. В подземието се възцари тишина; всички се огледаха изненадани. — Робите са зарязали духалото — възкликна Кумаширо. — Скоро няма да можем да дишаме тук долу. Позволете да премахна затворничките, за да можем да тръгнем…
— Не, това е дълг на Хару — заяви Анраку твърдо.
Взела решение, Хару стисна зъби. Висшият свещеник втренчи омагьосващ поглед в Рейко. Тя си даде сметка, че между тях бе пламнала надпревара. Анраку не се интересуваше дали ще се измъкне, а дали способността му да упражнява контрол над своите последователи е все още достатъчно силна. Но пък Рейко се бореше за живота си.
— Хару, той не заслужава твоята вярност — каза тя. — След пожара опита ли се да те защити? Не, остави те да се оправяш сама. Когато беше в затвора, утеши ли те? — Рейко поклати глава със съжаление. — Нито веднъж не те потърси. Опита ли се да очисти името ти и да те спаси от екзекуция? Напротив, остави те на закона…
— Миналото не ме интересува — заяви Хару войнствено. — Единственото, което има значение, е, че двамата с него сме отново заедно!
Но Рейко усети, че всъщност Хару е засегната, задето Анраку я бе изоставил.
— Той направи всичко, за да набеди теб за престъпленията — продължи тя. — Доктор Мива, Кумаширо и игуменката Джункецоин му помогнаха: разкриха колко лоша си била по-рано, опитаха се със сила да те накарат да направиш самопризнания, пратиха свои хора да те нападнат в затвора… Анраку е знаел за всичко. Той знае всичко, нали? — Хару се поколеба, а Рейко продължи: — И всички в „Черният лотос“ се подчиняват на неговите заповеди?
— Да — Хару доби предпазливо изражение.
— Значи той не само е знаел как твоите врагове са се опитали да те унищожат — каза Рейко, — а и по всяка вероятност сам им е заповядал да го сторят.
— Не! — Хару изгледа гневно Рейко и отсече: — Той не би направил това!
Но все пак дръпна меча си и хвърли смутен поглед към Анраку, чието лице бе помръкнало от недоволство.