— Напротив — възрази й Рейко. Откакто духалото спря да изпомпва свеж въздух от повърхността, тук долу бе станало задушно. Мидори се размърда, прозявайки се; явно скоро щеше да се събуди. Рейко се опита да си повярва, че спасението е близо.
— Ти се опитваш да ме объркаш… — Хару пристъпи заплашително към Рейко, но после се обърна умолително към Анраку: — Не съм длъжна да я слушам, нали?
— Не, наистина — отвърна Анраку. — Просто я убий и тя ще млъкне.
— Той искаше да е сигурен, че ще бъдеш обвинена за смъртта на оябун Ояма — Рейко преглътна отчаянието си. — Но освен това искаше да те обвинят за престъпления, които не си извършила… — видя как Хару сбърчи чело озадачена, и продължи бързо: — Спомни си сестра Чие и малкото й момченце. Не си ги убила ти, нали? — Хару кимна. Рейко набра кураж: — Ако не си ти, тогава го е сторил някой друг от „Черният лотос“ — Хару огледа останалите в помещението и чертите й се изостриха от подозрителност. — Някой е искал да излезе, че ти си виновна, за да бъдеш наказана за чужди престъпления — продължи Рейко и усети внезапно напрежение в тялото на Кумаширо. — Някой е искал ти да бъдеш екзекутирана, за да може той… или тя… да се измъкне безнаказано… — осмината свещеници посрещнаха с безразличие изпитателния поглед на Хару, но Джункецоин и доктор Мива извърнаха очи, а на лицата им изведнъж се изписа напрегната бдителност. Хару спря поглед върху и Анраку, чието изражение сега излъчваше зловеща сила. — Да — продължи Рейко, — дори и да не е убил Чие и момчето със собствените си ръце, той е дал заповед за тяхната смърт. Според неговия замисъл е трябвало и ти да умреш — Хару заклати енергично глава, но слисаното й изражение опровергаваше категоричността й. Рейко реши открито да предизвика висшия свещеник. — Нали така?
Анраку завъртя глава и Рейко видя, че е объркан. Или трябваше да потвърди вината си и да отслаби въздействието си върху Хару, или да признае, че не управлява всичко, което се случва. Той не желаеше да загуби съревнованието с Рейко, но пък и не можеше да си позволи всемогъществото му да бъде уличено като измама. Зло вдъхновение проблесна в окото на висшия свещеник. Той се обърна към Джункецоин:
— Ще ни разкажеш ли за събитията, които доведоха до пожара…
— Аз? — Джункецоин пребледня, когато всички насочиха погледи към нея. — Но аз… аз не знам нищо. Аз… — Анраку прикова поглед в очите й и тя млъкна. Съпротивата й рухна, смазана от волята му. Джункецоин продължи, вече хрисимо: — Същата нощ се разхождах сама из двора и в един момент видях две момичета да се измъкват крадешком от сиропиталището… — „Значи не е била в личните си помещения заедно с помощниците си“, както твърдеше, отбеляза мислено Рейко. Даде си сметка, че Анраку умно пренасочи подозренията на Хару от себе си към игуменката и че бе загубила първия рунд в битката за живота си. Но пък й се предоставяше възможност да научи истината за пожара и убийствата, а и самият разказ щеше да й спечели повече време. — Смятах да пратя момичетата обратно в леглото — продължи Джункецоин, — но точно тогава забелязах, че пред тях върви Хару. Те я следяха. Исках да разбера какво ще направят, и тръгнах след тях. Когато се приближихме до къщата, другите две момичета се обърнаха и поеха обратно към сиропиталището. Аз се скрих зад едно дърво, за да не ме видят. В къщата светеше. Хару влезе предпазливо, а аз останах отвън и продължих да наблюдавам през прозореца. Видях Хару при оябун Ояма. Бе сключил крака около врата й и тя пищеше. Той й извика нещо. После двамата се сборичкаха, тя го удари по главата с една статуетка и го уби — докато Джункецоин описваше как е наблюдавала Хару да излиза от къщата, да скрива статуетката и да се връща при вече мъртвия Ояма, Рейко се ослуша за някакви шумове, които можеха да й подскажат какъв бе развоят на битката над земята и дали Сано и хората му бяха открили тайните проходи. — Тогава си спомних — продължаваше разказа си игуменката — как навремето Ояма ме арестува и ме прати да проституирам в Йошивара, и смъртта му ме изпълни с такава радост, че се разсмях — в очите й светеше отмъстително задоволство. — А и най-накрая бях пипнала Хару да върши нещо достатъчно лошо, за да убедя Анраку да я изхвърли от храма… Тогава си спомних, че аз съм единствената, която бе видяла Хару да убива Ояма. Тя можеше да отрече всичко. Щеше да бъде моята дума срещу нейната. Може би Анраку щеше да вземе нейната страна. И тя да се измъкне безнаказано, след като е извършила убийство! — гласът на Джункецоин потрепери от негодувание. — Затова я проследих обратно до къщата, смъкнах единия си сандал, промъкнах се зад нея и я ударих по главата с дебелата дървена подметка — Джункецоин представи с пантомима как бе нанесла удара. — Хару падна и не помръдна повече, но дишаше. Отидох в и килера и взех малко газ и парцали. Увих парцалите и ги завързах около една пръчка, за да направя факла. После запалих факлата от горящия фенер в стаята с убития Ояма и тичешком обиколих къщата. След малко цялата постройка пращеше в пламъци. Оставих Хару да лежи в градината. Знаех, че мъжът й е умрял при пожар, и исках хората да решат, че тя е подпалила къщата…