— Значи ти си ме набедила! — възкликна гневно Хару към Джункецоин.
— Просто направих така, че да понесеш последствията от собствените си действия — отвърна подигравателно игуменката.
— И си убила Чие и Сияен Дух! — избухна гневно Хару. — Ти ревнуваше от тях, защото Анраку харесваше Чие, а Сияен Дух бе негов син!
— Нямам нищо общо с тяхната смърт — отвърна рязко Джункецоин. — Те не бяха в къщата, когато я запалих…
— Тогава излиза — Рейко се възползва от ситуацията, за да насочи отново подозренията към висшия свещеник, — че Чие и момчето са умрели по заповед на Анраку…
Хару се извърна рязко към него, но той я изгледа презрително и каза:
— А сега доктор Мива ще ни разкаже останалата част от историята…
Застанал зад Хару, лекарят се опита да възрази, но висшият свещеник го прониза с поглед и той се предаде.
— Да, Чие бе нещастна тук, след като роди сина си. Искаше сама да се грижи за Сияен Дух, но монахините й го взеха, за да го отглеждат с другите деца, и рядко й позволяваха да го вижда. Тя не харесваше начина, по който се възпитаваха децата. Непрекъснато протестираше, когато наказваха Сияен Дух заради неподчинение… — Рейко си спомни покритото със синини мършаво телце на детето. — Скоро Чие започна да задава въпроси за нашите практики — продължи Мива. — Не беше съгласна с моите експерименти — казваше, че не било правилно да се дават на безпомощни хора лекарства, които ги разболяват още повече, вместо да им помагат да оздравеят. Искаше да знае с каква цел приготвяме дозите, и когато разбра, че това е отрова за кладенците в Едо, се опита да ме убеди, че онова, което правим, е лошо. Умоляваше ме да престана. Скарахме се и тя избяга от мен. Но не съм я убил! — възкликна доктор Мива уплашено, когато Хару се обърна към него с насочен към гърлото му меч. — Само казах на Кумаширо, че тя се превръща в проблем…
Рейко усети, че я побиват ледени тръпки. Докторът бе предал „проблема“ на мъжа, който я държеше — човека, отговорен за смъртта на Чие и на нейния син. Анраку впери настоятелния си поглед в Кумаширо и Рейко почувства как за момент свещеникът се напрегна, но после се овладя.
— Да, аз наредих да следят Чие — обади се Кумаширо. — Точно преди зазоряване в деня на пожара тя открадна сина си от детското помещение. Хванахме ги с моите хора, когато вече тичаха към портите. Разправих се с тях по обичайната процедура, предназначена за бегълци. Докато моите хора носехме телата към входа на тунела, дотича един пазач и каза, че къщата в гората горяла, а Хару лежала в безсъзнание отвън. Тогава ми хрумна една идея. Отнесохме труповете до горящата къща и ги оставихме вътре. Видяхме убития Ояма и разбрахме, че е дело на Хару. Защо да не й припишехме и другите два трупа? Аз организирах нападението срещу нея в затвора, за да съм сигурен, че ще направи самопризнания.
Момичето погледна враговете си с омраза. После обърна очи към висшия свещеник:
— Те всички са ми причинили зло. Ще ги накажете, нали?
— Разбира се — обеща Анраку сериозно, — след като издържиш своето изпитание — и той кимна към Рейко.
— Ако Анраку е толкова всемогъщ, значи той е причина за злото, което са ти сторили — каза Рейко. — Той те е предал, а ако останеш с него, ще го стори отново. Недей да вършиш мръсната работа заради него…
Хару изстена и мечът потрепери в ръцете й. Анраку разтегна устни в злобна усмивка:
— Рейко ти помогна само защото за нея ти си средство да атакува мен. Какво ти предлага в замяна на това, че ще й спасиш живота? Свобода? — той се изсмя. — О, не! Тя е дошла тук, за да те залови. Без моята закрила ще попаднеш в ръцете на закона.
Рейко наблюдаваше как думите му постепенно стигат до съзнанието на Хару, и усети, че я обзема отчаяние. За момент момичето изглеждаше стъписано, след което отправи към Рейко поглед, пълен с болка и надигащ се гняв.
— Неговата закрила е само една илюзия — каза Рейко бързо. — Той не може да избегне правосъдието. Няма как да те спаси.
— Млъкни! — изкрещя Хару разгневена. — Не ми пречи да сторя онова, което ми повелява дългът!
Рейко продължи припряно: