— Нормално е да скърбиш за нея — каза тихо Сано, сякаш прочел мислите й.
— Хару бе неморална егоистка. Защо тогава смъртта й така ме е обсебила? — Рейко разпери безпомощно ръце. — Защо ми липсва?
— Защото ти бе нейна приятелка. А и тя все пак доказа, че е достойна за чувствата ти. От Джункецоин разбрах, че си жива благодарение на Хару — едва забележимата усмивка на Сано бе обагрена от ирония: — Само като си помисля колко се старах да докажа вината й и да я осъдят, а тя да ми направи такава огромна услуга!
Скритият смисъл на думите му накара сърцето й да забие учестено.
— Наистина ли е услуга? — върху лицето на Сано се изписа нежност. Безмълвното признание срути и бариерата между тях и изпълни Рейко с облекчение и радост. Все още имаше пречки по пътя към окончателното помиряване, но сега вече тя се беше сдобила с куража да ги преодолее. — Ти през цялото време беше прав, че Хару е непочтена — каза тя. — Съжалявам за всичко, което изрекох и сторих, за да те нараня. Моля те, приеми извиненията ми.
— И ти приеми моите — добави Сано, също като нея обзет от мъчително разкаяние. — Ти беше права, че Хару не е убила Чие или момчето и не е подпалила пожара. Трябваше по-рано да обърна внимание на подозренията ти към „Черният лотос“. Но най-големият ни проблем беше не в твоите грешки или в моето упорство, а в това, че двамата действахме един срещу друг. Няма полза от това, че осъзнаваме вината си, ако не се поучим от опита си, за да се справим по-добре следващия път…
— Следващия път? — Рейко си помисли, че не е чула добре. Съмнението в нея се бореше с въодушевлението. — Нима искаш да кажеш, че… все още желаеш помощта ми след всичко, което се случи?
— Преди няколко дни бих отговорил отрицателно — призна Сано. — Но си дадох сметка, че съм не по-малко склонен към пристрастност от теб и че моите грешки също доведоха до сериозни последствия. Имам нужда някой да ми се противопоставя, когато се опитвам да вземам прибързани решения — и добави с кисела усмивка: — А кой би се справил по-добре от теб?
Рейко засия, обзета от ликуващото съзнание за осъществени желания и възстановена хармония. Лошите спомени започнаха да избледняват.
— Ще съумеем ли да не допуснем бъдещите разследвания отново да ни разделят? — попита тя.
Сано пое ръцете й в своите:
— Поне ще опитаме…
Топлината на ръцете му отприщи у Рейко мощно чувство за всичко, което бяха преживели заедно в съвместния си живот. Тя усети как силата на Сано се слива с нейната, и рече:
— И със сигурност ще успеем!
Речник на използваните японски думи
аригато — благодаря
бакуфу — военнофеодално правителство на Япония
банчо — жилищен район на потомствените васали на Токугава
биш — екстракт от билка, използвана като отрова за стрели
буцудан — будистки възпоменателен олтар
Бушидо Пътят на воина — моралният кодекс на самураите
гомен насай — съжалявам, хиляди извинения
дайкон — ряпа
даймио — едър феодален владетел в средновековна Япония
джите — отбранително оръжие на по-низшите служители в силите на реда
дошин — низш служител в силите на реда и полицейски патрул
ета — най-низшата прослойка в социалната йерархия, презрян човек
зени — дребна японска монета
ин — отрицателното, тъмното, женското начало, противоположност на ян
йорики — началник на отдел в силите на реда
канпай — наздраве, за ваше здраве
кенджуцу — древно японско изкуство за бой с меч, задължителна дисциплина за самураите
кобан — старинна японска монета
коничи уа — добър ден
мецуке — таен шпионин на шогуна, правителствен шпионин
миай — официална среща между младите в присъствието на родителите им при сватосването им, сгледа
мочи — твърди оризови питки
наму — Амида Буцу слава на Буда
нагината — копие
ну и чинг — гняв и изненада
оджиме — мънисто за свързване на шнуровете на кесиите
отосан — татко
оябун — началник на полицията
рангакуша — учени от холандската школа
ронин — самурай без господар
сайонара — сбогом
сама — господар, учтиво обръщение към вишестоящ
сашими — тънки ивици филе сурова риба, пушена пъстърва и зеленчуци
сосакан — личен следовател на шогуна
сумимасен — извинете
татами — сламени рогозки, стандарт за определяне размерите на стая