Без да дава израз на притеснението си, тя заяви с привидно безпристрастен тон:
— Ще имам нужда и от други свидетели, които да потвърдят описаното от вас поведение на заподозряната.
— Имате четирима тук, в тази стая! — Джункецоин посочи с жест монахините, които седяха безмълвно в ъглите.
Рейко сви устни. Покорните подчинени не отговаряха на представата й за „независими свидетели“, а неохотата на Джункецоин да я остави да поговори свободно с монахините засили подозренията й:
— Разбирам, че поведението на Хару е било недопустимо за една бъдеща монахиня, но… простете… всичко това няма пряка връзка с палежа… — заяви тя.
Игуменката отбеляза със скрито самодоволство:
— Една от монахините, които отговарят за сираците, ми каза, че когато минала на проверка в нощта преди пожара, Хару не си е била в леглото… — Рейко сбърчи вежди, с което предизвика усмивката на Джункецоин. — Не се учудвам, че Хару ви е измамила. Тя е изпечена лъжкиня. Ако твърди, че не помни нищо от случилото се през онази нощ, то е, защото се опитва да скрие истината!
Макар и разколебана, Рейко каза:
— Може да е била отведена в къщата против волята й. На главата си има подутина и цялото й тяло е в синини…
Внезапно напрежение скова Джункецоин. Тя отпи от чая си, сякаш се нуждаеше от известно време, за да обмисли отговора си. Явно не знаеше за раните на Хару и беше изненадана. Но бързо се съвзе и отвърна:
— Вероятно сама си ги е причинила. Направи го веднъж преди време, за да ни убеди, че един от монасите, които бе прелъстила, я е нападнал…
Според Рейко едва ли някой би могъл сам да се нарани тъй зле, но версията на игуменката не биваше да бъде пренебрегвана.
— Някой видял ли е Хару да излива газ върху къщата и да я запалва?
Фините ръце на Джункецоин, бели и гладки като на дама със знатен произход, стиснаха купичката за чай. На лицето й се появи хитро изражение, но тя поклати глава:
— Не, доколкото ми е известно.
Рейко реши да се възползва от моментното си преимущество:
— Ако очаквате от мен да повярвам, че Хару е с виновна, трябва или да изтъкнете някакви категорични доказателства в полза на това твърдение, или да ме оставите да разпитам и други свидетели — заяви тя.
В този момент подът отвън изскърца под нечии предпазливи стъпки. Последва чукане на вратата и Джункецоин извика сърдито:
— Кой е?
Вратата се плъзна встрани и се отвори. На прага стоеше някакъв мъж.
— Сумимасен, извинете. Не знаех, че имате гости… — беше висок и слаб, с голяма глава, която изглеждаше твърде тежка за източения му врат. Рядка сивееща коса откриваше олисяло изпъкнало чело. Лицето му бе пепеляво и сипаничаво.
Джункецоин го изгледа с отвращение, но етикетът изискваше да го представи:
— Това е доктор Мива, лекарят на храма…
Когато чу името на Рейко и причината за посещението й, доктор Мива я изгледа с присвити очи:
— Няма да се натрапвам — каза той, всмуквайки въздух през редките си и неравни, зъби. — Ще дойда пак в по-удобно време…
— Да, ако обичаш! — в гласа на Джункецоин прозвуча по-скоро облекчение, че мъжът си тръгва, отколкото ентусиазъм, че ще се върне отново.
— За мен би било чест да се присъедините към нас — намеси се Рейко. Тя искаше да разбере защо в сектата „Черният лотос“ бяха наели лекар, след като в будистките храмове нямаше подобна практика. Освен това държеше да разпита поне още един свидетел.
— Ваша воля — каза игуменката с нескрита неприязън.
Доктор Мива влезе предпазливо и коленичи близо до Рейко. От него се носеше тръпчива миризма на някакъв препарат.
— Как постъпихте на работа тук? — попита Рейко любезно.
— Учих медицина при един известен лекар в Камакура. След стажуването реших да си потърся късмета в Едо. Когато пристигнах тук, срещнах висшия свещеник Анраку, който ми предложи работа — когато рязко всмукваше въздух, се чуваше особено съскане, което накъсваше изреченията му. Говореше полуобърнал глава към Рейко, сякаш избягваше да я погледне открито. — Оттогава помагам на висшия свещеник да лекува болни, слепи, сакати и невменяеми богомолци… — в гласа му прозвуча гордост. — Освен това лекувам монахините, свещениците, послушниците и сираците в храма, когато се разболеят…
— Може би познавате Хару? — попита Рейко.
Джункецоин стрелна доктор Мива с предупредителен поглед.
— Ами да — отвърна той колебливо. — Хару е много интересен случай… Тя страда от остър дисбаланс на двата аспекта на природата, шестте външни фактора и седемте емоции… — според принципите на класическата китайска медицина поддържането на тези елементи в равновесие е основата на доброто здраве. — Хару притежава твърде много ин7, активния аспект — поясни докторът. — Повлияна е в значителна степен от хан и хуо, вътрешната и външната топлина.