— Твърде млада е за жената от пожара — каза Хирата. Сано му беше пратил съобщение от моргата с описание на жертвите.
— Един докер от пристанището дойде миналия месец и ни помоли да издирим слабоумната му майка, която се загубила…
— Твърде е стара!
— Някаква жена избягала от района Суруга преди няколко дни. Трийсет и четири годишна. Съпругът й е бакалин.
— Това е някаква възможност! — след като записа имената на съпрузите, Хирата попита: — А да има обявени за издирване малки момчета?
— Едно от Кьобаши… — Хирата се обнадежди, но Учида добави: — Деветгодишно… Останалите изчезнали, за които съм получил информация, са само мъже.
— Значи не стават — каза Хирата, без да губи кураж. Той вярваше в себе си и в късмета си и вече имаше блестяща идея, която можеше да му спести дълги часове ровене в прашните архиви. Благодари на Учида и се отправи към една голяма канцелария в задната част на сградата, където двайсетина чиновници седяха зад бюрата си и подготвяха обяви и доклади. Когато Хирата влезе в помещението, те всички прекъснаха работата си и се поклониха. — Искам да ми подготвите едно съобщение — каза им Хирата. Беше поласкан от готовността, с която писарите положиха пред себе си чиста хартия и посегнаха към четчиците. — Пишете: „Сосакан Сано Ичиро желае да установи самоличността на жена и дете, намерени мъртви след пожар в храма «Черният лотос» — издиктува той. После цитира направеното от Сано описание на жертвите и продължи: — Всички, които разполагат с някаква информация, незабавно да се обадят в полицейското управление на Едо.“ — Когато чиновниците записаха текста, Хирата каза: — Подгответе го в хиляда екземпляра. Но преди това запишете следното съобщение и го разпратете до всички йорики. „Всеки дошин е длъжен да разлепи обявата по всички табла и да се погрижи нареждането да стигне до кварталните отговорници в неговия район.“
Чиновниците се заеха да изпълнят заповедта. Хирата взе няколко от готовите копия, за да ги окачи по пътя към Суруга. Докато прекосяваше приемната, Учида го повика с жест.
— Ако ми позволите дързостта, бих ви предложил един съвет… — началникът на канцеларията говореше с приглушен тон, за да не го чуе никой; изражението му беше сериозно. — Колкото повече се издига човек, толкова от по-високо пада. Ако се отдаде на гордостта и амбициите си, накрая може да загуби всичко, което наистина има смисъл!
Хирата се засмя.
— Благодаря за предупреждението, но няма защо да се тревожите за мен — и напусна полицейското управление, удовлетворен от свършената работа. Ако мъртвата жена се окажеше избягалата съпруга на онзи бакалин, може би скоро щеше да разкрие престъпника. Ако ли не, щеше да се захване с архивите. И при първа възможност ще се постарае да разбере защо Мидори се държа тъй странно.
Глава 6
Къщата на оябун Ояма се намираше в Хачбори, квартала на югоизток от замъка Едо, където бяха жилищата на йорики. Сано бе живял там, докато служеше в силите на реда. Хачбори беше известен и с многото си дърводелци. Сега Сано яздеше бавно покрай работилниците, където майстори режеха с триони, чукаха, вдълбаваха и лакираха обработеното вече дърво, за да го превърнат в порти, подови дъски, колони и резбовани мебели. Ситни стърготини просветваха като златни прашинки на слънцето в топлия следобед. Сано спря пред една сергия да хапне набързо риба, печена на бамбукови шишове върху открит огън. Докато се хранеше, наблюдаваше носачите на кея, които пренасяха бали с ориз или бъчви със сол в складовете. Вонята от каналите се смесваше с мазния пушек от готвенето. През тълпата от селяни и обикновени граждани яздеше йорики в красиви доспехи, придружаван от свита помощници.
Сано приключи с обяда си и продължи през разположените нагъсто жилища около полицейското управление към фамилния дом на Ояма. Над висок зид, измазан с бял хоросан, се издигаха керемидените покриви на двуетажна къща, постройките на васалите и прислугата, складовете и конюшните. Наблюдателни кули гледаха към по-скромните жилища на други служители от полицията. Сано предполагаше, че тази част бе застроена с нечестно спечелени пари — йорики бяха известни с това, че вземат подкупи. Когато стигна до жилището на оябун, слезе от коня и се представи на пазачите пред двойните порти.