— Съжалявам — каза Рейко гузно.
— А ако наистина убиецът все още е на свобода, тогава е опасно да обикаляш сама из района… — Рейко се намръщи, но Сано продължи: — Разполагам с резултатите от аутопсията. И трите жертви са били убити предварително. Момченцето е било държано без храна и е било малтретирано. Вратлето му е било счупено.
Рейко потръпна от ужас.
— Колко жестоко — глухо изрече тя. После, когато смисълът на думите му стигна до съзнанието й, лицето й изведнъж просветна: — Може ли едно тъй крехко момиче като Хару да строши черепа на едър мъж, да удуши здрава и силна жена и да прекърши врата на малко момченце… и всичко това в една нощ? А след това и да премести труповете им в къщата, за да изгорят? При какви обстоятелства едно сираче ще измъчва с глад друго дете? Явно убиецът е друг, а не Хару…
Съпругата му имаше право, даде си сметка Сано — сценарият, който тя описа, звучеше неправдоподобно.
— На този етап е рано да изключваме каквато и да било възможност — каза той с мисълта да не стане жертва на собствената си предубеденост.
— Ако търсим други заподозрени, тогава най-подходящите кандидати са доктор Мива и игуменката Джункецоин. Около тях има нещо много странно… — и Рейко описа зловещата двойка. — И двамата са познавали Ояма. Освен това много държаха да стане ясно, че имат алиби, и още повече да засилят подозренията към Хару.
Сано мислено прецени събраната информация.
— А може би игуменката и лекарят казват истината за Хару — изрази той предпазливо предположение.
— Не, изключено е! Не ми вдъхват никакво доверие. Някой е пребил и насинил Хару; нищо чудно това да е тяхна работа! — Рейко говореше убедено, облегната на едната си страна. Сано си даде сметка, че, оспорвайки оценката й за Хару, само я бе подтикнал още по-категорично да защитава момичето. С тревога осъзна, че случаят можеше да стане причина за раздор в семейството му. — Смяташ, че е виновна, нали? — попита накрая Рейко.
— Няма да вземам никакво решение, преди да имам достатъчно факти на разположение — отвърна той неубедително. — Пък и няма доказателства, че някой друг, освен Хару има мотив за тези престъпления…
— Напротив! — и Рейко му разказа за срещата си с младия монах.
Сано поклати глава удивен.
— Това не е възможно. Една секта не може да скрие действия, каквито описваш! Бакуфу упражнява строг контрол върху духовенството. Всеки месец длъжностни лица от министерството на храмовете и гробниците правят инспекции по храмовете… Те щяха да констатират, че има послушници и деца, държани там против волята им… А и мецуке, шпионите на шогуна, следят за всякакви дейности, които представляват заплаха за страната… Нали свещениците, които са отвели Благочестива Истина, са ти казали, че е луд. Звучи ми приемливо като обяснение…
Рейко вирна брадичка.
— Фактът, че детето в къщата е било бито и изнемощяло от глад, подкрепя твърденията му. А и думите му са следа към мъртвата жена. Да разполагаш с по-добра?
— Не — призна Сано. — Хирата извърши проверка по информация за една избягала съпруга от Суруга, но когато отишъл там, я заварил жива и здрава, върнала се при съпруга си. И все пак диренето едва-що започна. Жената може да е сестрата на Благочестива Истина, но може и да не е. Трябва да се пазим от прибързани заключения… — той положи ръце върху раменете на Рейко: — Моля те, не бързай да вярваш на всичко, което чуеш…
Рейко кимна с въздишка, но отвърна:
— Добре, но сме длъжни да проверим всяка следа, нали? Ето защо искам утре отново да отида в храма, и то с теб, да намерим Благочестива Истина и да проверим думите му…
Сано изстена. Колко хитро бе извъртяла разговора и пак стигна до въпроса за съвместната работа по случая.
— Не се безпокой. Ти разпита Хару. Работата ти приключи. За останалото ще се погрижа лично…
— А, не! Хару трябва да чуе какво са казали за нея Джункецоин, доктор Мива и синът на оябун Ояма. Нейната реакция може да ни помогне да определим кой казва истината. Освен това е възможно до утре да е възстановила паметта си, а аз съм единственият човек, с когото тя би се съгласила да разговаря — напомни му Рейко.
Сано трябваше да признае, че аргументите на съпругата му са повече от убедителни. Нуждаеше се от помощта й. Поне на този етап.
— Добре — съгласи се той. — Иди пак при Хару, но искам да ми обещаеш, че ще стоиш далеч от всички останали в храма „Черният лотос“!
Рейко се намръщи, готова да възрази, но после каза с очарователно коварство:
— Добре… ако и ти обещаеш лично да провериш твърденията на Благочестива Истина!