— Какво си направила? — стъписан, Сано изостави привидно спокойния си вид.
— Хару толкова се страхуваше от Кумаширо, че реши да избяга — каза Рейко. — Ти не би искал да я оставя да си тръгне, нали? Трябваше да я отведа някъде, където да е в безопасност. Баща ми се съгласи да я приеме. Какво толкова има?
Хирата се намръщи. Мидори изглеждаше объркана. Сано си пое бавно дъх и после го изпусна, сякаш правеше съзнателно усилие да запази самообладание.
— Днес се запознах с родителите на Хару — каза той.
Рейко възкликна слисана:
— За какво говориш?
— Родителите на Хару — повтори Сано и добави с укорителна нотка: — Те са живи и здрави и живеят в Коджимачи. Хару изобщо не е сираче. И това не е всичко… — и той разказа какво бе научил за Хару — че била непокорна дъщеря, че я омъжили против волята й за възрастен търговец, който по едно странно съвпадение загинал в пожар. — Родителите на Хару и съседите и роднините на мъжа смятат, че тя е подпалила къщата, за да се отърве от съпруга си. Потърсила е убежище в храма „Черният лотос“, защото семейството й се е отказало от нея. Независимо дали е отговорна за смъртта на нашите три жертви или не, опасявам се, че си настанила убийца в къщата на баща си…
Всяко изречение отпращаше все по-дълбоко до съзнанието на Рейко безспорната истина, че Хару е точно толкова измамна, колкото твърдяха враговете й, а вероятно и също толкова зла. Въпреки това съзря място за съмнения в историята на Сано.
— Някой видял ли е Хару да подпалва пожара? — попита тя.
— Не — призна Сано.
— Не е изключено тези хора да грешат за Хару. Може би подозренията на всички са я принудили да напусне дома си и да се престори на сирак… — изражението на Сано й подсказа, че той вече е мислил за това. — И все пак… може да се окаже, че Хару е невинна…
Сано кимна неохотно, но каза:
— Миналото й не е единствената причина, поради която смятам, че е виновна — и той описа грубото отношение на Хару към децата в сиропиталището и разказа за двете момичета, които я бяха видели да се измъква тайно от спалнята, след което я бяха проследили до къщата в нощта на пожара.
— Ясно е, че е отишла там по собствена воля. Приключих с разпита на обитателите на храма и тя си остава единственият човек с мотив и възможност да извърши палежа… — докато Рейко се опитваше да прикрие смущението си от това ново разкритие, Сано продължи: — Нима ще възразиш, че момичетата са ревнували от Хару и са искали да й причинят неприятности, както и останалите в „Черният лотос“? Или че също са били в непосредствена близост до къщата и може пък те да са я подпалили? Защо да вярваме на тях, а не на Хару? Само защото не са били намерени близо до къщата по време на пожара? — в овладяния тон на Сано прозвуча раздразнение: — Проверих ги и се оказа, че нямат предишни прояви на лошо поведение, нито отношения с оябун Ояма. Нито са лъжкини за други случаи на „необясними“ пожари в миналото си… Хайде, Рейко, престани да подминаваш явните доказателства срещу Хару!
— А ти спри да пренебрегваш явните улики срещу „Черният лотос“! — възкликна тя. — Проучи ли историята на Благочестива Истина?
— Да. Не открих никакви признаци на глад, изтезания, убийства, затвор или тайни подземни проекти. Пратих свои хора да шпионират в храма, но се съмнявам, че ще открият нещо по-различно. И не намерих никакъв млад монах на име Благочестива Истина. Очевидно просто не съществува!
— Но аз го видях! — възкликна Рейко озадачена. — Разговарях с него. Беше си съвсем истински. Къде може да е сега?
Сано повдигна вежди и разтвори ръце, обърнати с дланите нагоре.
— Успях обаче да открия послушница на име Ясуе. Тя не само че беше жива, но и очевидно се радваше, че е в манастира. Освен това изобщо няма брат.
— Това може да е съвсем друго момиче, случайна съименница… — тихо протестира Рейко.
Хирата прочисти гърлото си.
— Сумимасен… извинете — каза той. — Днес в полицейското управление разговарях с много граждани, които ми казаха, че „Черният лотос“ отвлича деца, пленява поклонници и напада семейства, които се опитват да върнат близките си. Дори и да не е монах в храма, Благочестива Истина може да е казал истината за сектата…
— Евентуалната вина на Хару е съвсем отделен въпрос от съмнителните дела на сектата — отвърна Сано. — Слуховете за „Черният лотос“ не обезсилват обвиненията срещу Хару.
— Да, сосакан сама — напрегнатото изражение на Хирата показваше, че не е убеден, но лоялността му на самурай изискваше от него да се съгласи със своя господар. — Просто си помислих, че трябва да спомена онова, което съм установил…