— Че кой се интересува от теб? — изтърси неочаквано Мидори. Всички се извърнаха към нея изненадани, а тя продължи презрително към Хирата: — Не си нито толкова умен, нито толкова важен, колкото се смяташ.
Челюстта на Хирата увисна. Развеселена, въпреки мрачното си настроение, Рейко мислено отбеляза, че Мидори явно започва да прилага своя нов план да заинтригува наново Хирата. Можеше да избере по-подходящ момент, но поне сега бе привлякла вниманието му. Сано подмина тази малка драма:
— Докато не разполагаме с повече улики, различни от суеверните приказки на хора от простолюдието и на мистериозно изчезващи монаси, че „Черният лотос“ е замесен в незаконни дейности, не можем да им отправим официално обвинение…
— Но нали вече разполагаме с повече следи — настоя Рейко. Тя описа криминалните досиета на доктор Мива и на игуменката Джункецоин. Докато обобщаваше разговора си с министър Фугатами, на лицето на Сано се изписа неверие.
— Ти си се натрапила на самия министър на храмовете и гробниците? — възкликна той.
— Да, той ме прие. Фугатами сан иска утре да отидеш с него до Шинагава и да проучиш последните оплаквания срещу „Черният лотос“… — Рейко извади писмото от пояса си и го подаде на Сано.
Той го прочете и се навъси. После смачка хартията. Стана и прекоси стаята, втренчен в Рейко така, все едно тя си беше загубила разсъдъка.
— Това, че си се натрапила на министър Фугатами, е опасно нарушаване на благоприличието. Оцеляването в политиката на бакуфу зависи от добрите взаимоотношения с колегите. Висшите служители са твърде честолюбиви и се обиждат лесно. Как си могла да изложиш на риск кариерата ми и прехраната на семейството ни?
— Моля те, приеми извиненията ми — каза Рейко, осъзнала колко сериозно би могла да изложи Сано. — Но министърът беше доволен от тази среща. Ще ми се да можеше да отидеш до Шинагава и да решиш сам дали оплакванията са основателни. Без съмнение неговото мнение е от значение.
— Фугатами си е спечелил репутация на прекалено усърден служител — каза Сано с леден тон. — Много висши служители от бакуфу се отнасят с неодобрение към поведението му и го смятат за фанатик, защото е подлагал на критика секти, които впоследствие са се оказвали абсолютно безопасни и законни. И сега не е изключено да разследва „Черният лотос“, без да има достатъчно основателни причини… — Рейко бе изпълнена с такова уважение към Фугатами, че изобщо не бе подложила на съмнение преценката му. Нима той допускаше грешка, като вярваше на историите на селяните? Сано продължи все така ядосано: — Като си потърсила съдействието му, си ме поставила в положение, в което вече съм му задължен… — престана да крачи из стаята. — Не мога да отида в Шинагава, защото това ще ме ангажира още повече с подкрепа на каузата му, независимо от собствената ми позиция. Не отида ли обаче, ще си спечеля враг. Сега заради необмислената ти постъпка се оказвам в твърде неизгодно положение…
Услугите бяха разменната монета в бакуфу и Рейко знаеше, че Сано трябва да си плаща дълговете или да загуби добрата воля на колегите си. Обзета от чувство за вина, тя побърза да го успокои:
— Фугатами моли единствено за шанс да те убеди, че заслужава подкрепата ти. Той разбра, че може и да си възпрепятстван да го придружиш. Каза, че вместо теб мога да отида аз…
Сано поклати глава.
— Изключено. Това би било грубо нарушение на благоприличието, а ти вече нанесе достатъчно вреди.
Но въпреки това Рейко не можеше да изпусне и новата следа, която беше открила.
— Ако не отида в Шинагава, как ще стигнем до истината за „Черният лотос“?
Хирата предложи неуверено:
— Мога аз да отида.
— Не! — отсече решително Сано. — Изпратя ли свой представител, все едно съм отишъл лично, последствията ще бъдат същите. Пък и скоро ще имаме необходимите сведения от екипа, който съм изпратил за тайно наблюдение в храма…
— Тогава може да е твърде късно — възрази Рейко. Въпреки че Сано не бе успял да открие Благочестива Истина, тя продължаваше да вярва, че той е все още в храма и че е в опасност. — Колко хора трябва да пострадат, преди да се намесиш?
— Не мога да се намеся без наличието на доказателства. Затова ще изчакам доклада на помощниците ми!
Тонът му бе предизвикателен, но Рейко каза:
— Ще поогледам из храма след срещата си с висшия свещеник Анраку утре…
— Че как разчиташ да получиш аудиенция при Анраку? — Сано я гледаше с подозиращ поглед.
Отговорът никак няма да му хареса, помисли си Рейко печално.