— Аха, лекарството почва да действа — каза доктор Мива. Пот и урина забликаха от Благочестива Истина и се събираха на локва върху масата. Той се задави и повърна. Въздухът натежа от зловонието. — Скоро прочистването ще свърши — заяви докторът и в гласа му се прокрадна въодушевление.
Кумаширо насочи вниманието си към Благочестива Истина:
— Готов ли си да признаеш, че си предал „Черният лотос“?
Смъртноблед, монахът стенеше от болка, твърде слаб да се съпротивява, но въпреки това успя да изхъхри:
— Нищо… не съм казал… на госпожа Рейко…
— Злата сила в него е много по-упорита, отколкото при сестра му — каза доктор Мива. Леките мъчения бяха убедили Ясуе да признае, че брат й е организирал опит за бягство. — Трябва да приложим по-драстично лечение… — и повика своите помощници — две млади монахини. Те развързаха Благочестива Истина и го сложиха в голямо корито с вода върху огнището. Докато монахините палеха мангала, жадният поглед на Мива се плъзгаше по тях.
На Кумаширо му се щеше да изхвърли от храма всички жени. Опитът го беше научил, че са несекващ извор на неприятности. През петте години, последвали убийството на проститутката, той беше убил още три нейни посестрими и съдията му отправи ново обвинение. През дългите часове, докато беше в затвора, у Кумаширо се затвърди убеждението му, че злото се корени в жените — та нали заради убитите селяни получи само порицание, а сега щяха да го осъдят на смърт заради удушените куртизанки. Да, жените наистина са извор на бедствия — ето например игуменката Джункецоин, която спеше с главните свещеници, а после раздухваше непримиримото им съперничество, което му създаваше толкова трудности при поддържането на реда! Пак тя показа на оябун Ояма, че може да си избере всяка от монахините или послушниците и да я има. В гърдите на Кумаширо лумна омраза. Единственото полезно нещо, което бе сторил Ояма, бе, че унищожи полицейските доклади с оплакванията срещу „Черният лотос“ и нареди на подчинените си да не безпокоят сектата. Но за сметка на тази дребна услуга посещенията му в храма зачестиха и станаха причина за непрестанни клюки. Веднъж Кумаширо предупреди Ояма да озапти сексуалните си набези, но оябун му отвърна презрително и докато се караха и си разменяха заплахи, отнякъде изникна Хару и ги видя. Кумаширо беше сигурен, че вече бе казала на полицията за свадата им. Страхуваше се, че ще решат, че той е убил Ояма.
Да, Хару знаеше твърде много. Както и Благочестива Истина, чиято глава сега се подаваше от завиращата вече вода. Насинените му и отекли устни шепнеха неясно:
— Моля ви, помогнете, моля ви, пуснете ме, моля…
— Топлината ще пречисти духа му — каза доктор Мива с едва сдържано вълнение.