Кумаширо се обърна към монаха:
— Ако не ни съдействаш, ще се вариш тук, докато пукнеш! Това е последният ти шанс да признаеш какво си казал на госпожа Рейко.
Все по-гъста пара се издигаше от коритото, и Благочестива Истина се въртеше и стенеше, докато водата все повече се загряваше; зачерви се целият. Опита се да се измъкне, но потъна под повърхността и после отново подаде глава, задъхан.
— Добре, признавам! — изхриптя той. — Казах й за подземните тунели, за заговора, за опиатите в храната, за мъченията… Казах й, че сестра ми е била убита…
Това беше наистина сериозно.
— Лекът подейства — заяви доктор Мива със задоволство. — Можем да го вадим…
— Не! — отсече Кумаширо. — Той е твърде неблагонадежден. Засили огъня!
Когато помощниците на Мива се подчиниха, Благочестива Истина започна да се гърчи и да пищи, но Кумаширо не трепна. Той трябваше да брани интересите на „Черният лотос“, които се бяха превърнали в негови собствени още от първия ден на пристигането му в храма.
Когато даймио Мацудайра — хатамото, наследствен васал на Токугава — измоли от бакуфу да пощадят живота му, като му позволят да влезе в манастир, Кумаширо първоначално беше бесен и изпълнен с ненавист. Едно мирно, посветено на религията съществуване му се струваше по-лошо и от затвор. Изпратиха го в манастира на „Черният лотос“ и още щом пристигна, висшият свещеник Анраку го повика и го попита:
— Знаеш ли защо си тук?
— Трябваше да избера или манастира, или екзекуцията — отвърна Кумаширо.
Откъм неясната фигура на Анраку се разнесе звучен смях.
— Това не е действителната причина. Моята воля те доведе в храма „Черният лотос“, за да станеш мой ученик!
Тамянът замъгляваше мислите на Кумаширо, а хипнотичният глас на Анраку започна да разсейва скептицизма му.
— Точно аз ли? — попита Кумаширо развеселен.
— В теб има празнота, която можеш да запълваш само като убиваш — най-неочаквано му отвърна Анраку. — Само убийството изпълва света ти с възприятия, от които иначе си лишен. Потребността ти от това състояние е толкова непреодолима, че би рискувал дори да умреш, за да я задоволиш… — Кумаширо беше толкова смаян, че не успя даже да попита как свещеникът е узнал толкова съкровената му тайна. Сякаш прочел мислите му, Анраку добави: — Надзърнах в духа ти. Сутрата „Черният лотос“ описва единствения истински път към просветлението като сливане на много пътища, всеки от които е създаден за една отделна личност. Убиването е твоята пътека. Всеки живот, който погълнеш, те приближава все повече до нирвана.
Прозрението изпълни Кумаширо с благоговение. Какво чудо, че неговата обсебеност всъщност се бе оказала път към божеството. Оттогава той стана първи заместник на висшия свещеник и негов най-верен помощник.
Сега виковете на Благочестива Истина стихнаха и той загуби съзнание. Потъна в коритото, но Кумаширо дръпна главата му над повърхността. Извади кинжала си и бързо прокара острието през гърлото на монаха. Алена кръв рукна във водата. Докато духовната енергия на Благочестива Истина го изпълваше, Кумаширо бавно почисти острието и го прибра в ножницата.
— Да се отървем от него — каза на Мива.
Докторът и монахините вдигнаха трупа от легена и го увиха в бял покров. Пренесоха го през тунелите до крематориума. Стъкнаха пещта и хвърлиха трупа вътре. Докато миризмата на горяща плът изпълваше дробовете му, Кумаширо изпита съжаление, че радостта от убиването бе тъй мимолетна, и облекчение, че бе отстранил поредната заплаха за сигурността на „Черният лотос“.
Глава 17
Ранният утринен поток на движението се спускаше надолу по булеварда, който минаваше в южна посока от замъка Едо през жилищния район на даймио. Между укрепените имения пешеходци и самураи на коне правеха път на войниците, съпровождащи паланкина с герба на Токугава. Седнали една срещу друга, в него се возеха Рейко и Кейшо. Времето бе хладно и мъгливо и жените деляха обща завивка, покриваща краката им.
— Изглеждаш така, сякаш мислиш за нещо неприятно — каза Кейшо. Пълното й тяло и бузите й се тресяха при движението на паланкина. — Какво се е случило?
Рейко точно се бе отдала на скръбен размисъл за скандала със Сано предишния ден и за безсънната нощ, която бе прекарала сама, тъй като съпругът й бе останал в кабинета си.