Рейко все повече губеше увереност в присъствието на Анраку и започваше да се страхува от него. Според Хирата и министър Фугатами гражданите го бяха обвинявали в изнудване, измама, отвличане и насилие.
— Какви бяха отношенията ви с оябун Ояма? — попита тя, стаила опасенията си.
— Той беше щедър покровител и ценен ученик…
— Със своите способности вие би трябвало да знаете, че е завещал двайсет хиляди кобана на сектата ви — Рейко се надяваше да му постави капан, за да го принуди да признае, че е имал причина да убие Ояма.
— Простосмъртните никога не могат да знаят, каквото знам аз — каза Анраку.
Възприемайки самодоволната му усмивка като подигравка, че тя не разполага с никакво действително доказателство, Рейко каза:
— А какво знаете за медицинската сестра Чие, която е изгоряла в къщата?
— Тя имаше истински талант на лечител и призвание да върши добро — отвърна Анраку с внезапна тъга.
— А имате ли някаква представа, кое е убитото дете? — попита Рейко.
— Не — отвърна Анраку. Сянка от неясно вълнение за миг забули лицето му и после отмина, преди Рейко да бъде в състояние да проумее смисъла й. Беше сигурна, че той излъга.
— Искам да установя дали Хару е извършила тези престъпления — поясни тя. — Кажете ми нещо повече за характера й?
До този момент Анраку бе седял неестествено неподвижен, но сега размърда гъвкавото си тяло.
— Каквито и неприятности да е причинявала в миналото, моите напътствия я излекуваха от лошото й поведение…
Думите му не представляваха точно доказателство за невинността на Хару, но може би мнението му щеше да повлияе на Сано, помисли с надежда Рейко.
Кейшо се размърда неспокойно.
— Хайде стига вече с този противен разговор за с убийства — каза тя. — Кога мога да започна подготовката си за влизане в „Черният лотос“?
— Незабавно, стига да желаете… — алчен блясък просветна в единственото око на Анраку.
Макар че искаше да го разпита за Благочестива Истина и обвиненията му към сектата, Рейко осъзнаваше, че трябва час по-скоро да отведе майката на шогуна от храма. Затова каза:
— Уважаема госпожо, защо не се посъветвате първо със свещеника Рюко?
При споменаването на нейния духовен съветник и любовник Кейшо се поколеба и каза:
— Май така ще е по-добре.
— Тогава да се връщаме в замъка Едо! — Рейко се надяваше, че свещеникът ще сметне Анраку за съперник и ще разубеди Кейшо.
— Междувременно ще пратя дарение на сектата като залог за добрата си воля — обеща Кейшо на Анраку.
— Искрени благодарности — поклони се Анраку. — Очаквам с нетърпение завръщането ви — и докато се сбогуваха, хвърли към Рейко присмехулен поглед.
Когато двете с Кейшо стигнаха до паланкина, Рейко каза:
— Ще ме извините ли, ако не се прибера с вас? Имам да свърша още някои неща…
— Добре — с безразличие отвърна майката на шогуна. Анраку я бе отклонил поне от желанието й за секс с жени!
Докато поръчваше на стражите си да й наемат паланкин, с който да я отведат до Шинагава, тя си мислеше със страх как ли би реагирал Сано, когато разбере, че е пренебрегнала заповедта му да стои далеч от разследването на Фугатами.
Глава 18
— Дойдохме да видим Хару — каза Сано и се поклони на тъста си. Двамата с Хирата се намираха в личния кабинет на съдията Уеда. — Как е тя?
— Засега се държи прилично — отвърна бащата на Рейко и добави гузно: — Осъзнавам, че вероятно съм те засегнал, като се съгласих да я приема. При нормални обстоятелства не бих дал подслон на заподозрян в убийство, но този път допуснах да бъда убеден…
— Зная, че съпругата ми може да бъде много убедителна… — мисълта за Рейко отново разпали гнева му. Макар и засегнат все още от обидите й и бесен заради непокорството й, не желаеше двамата да се превръщат в съперници.
— Надявам се случаят да не е станал причина за неприятности в дома ви — каза съдията Уеда с тревога.
— Нищо сериозно — излъга Сано. Благоприличието изключваше разговор за лични проблеми. — Просто жена ми е твърдо убедена, че Хару е невинна.
— А ти? — с изпитателния си поглед съдията показа, че е забелязал как Сано избягва да споменава името на Рейко, и предполага колко сериозни бяха нещата между дъщеря му и зет му.
— Има много доказателства срещу Хару — измъкна се от прекия отговор Сано и обясни какво бе установил.