Историята наистина можеше да помогне на Хару, защото хвърляше подозрения върху доктора, отбеляза Сано. Ако Чие бе отхвърлила евентуални сексуални желания от страна на Мива, това можеше да му предостави мотив да я убие. Но историята на Хару изглеждаше твърде скалъпена. Сано се питаше дали е истина.
— Някой друг, освен теб видя ли това? — попита Хирата.
Хару поклати глава. Ето че пак липсваха безпристрастни очевидци, които да потвърдят историята й. Ако доктор Мива отрече да се е карал с Чие, тогава от едната страна на везните ще е неговата дума, а от другата — твърденията на Хару. И макар че един лекар буди повече доверие от едно селско момиче, дори фалшиви обвинения можеха да навредят на човек с криминалното досие на Мива. — Благодаря, Хару сан — завърши Хирата и се приготви да стане.
— Моля, не причинявайте зло на доктор Мива — възкликна Хару с тревожно изражение. — Той ми помогна и аз не искам да му създавам неприятности. И не е единственият, който беше ядосан на Чие…
— А кой още? — попита Хирата.
— Игуменката Джункецоин — отвърна Хару.
„Първо хвърля обвинения върху доктор Мива, за да отклони подозрението от себе си и за да му отмъсти, че е злословил по неин адрес, а сега намесва и Джункецоин“, помисли си Сано. Хару продължи:
— Тя не искаше Чие в „Черният лотос“, вечно се заяждаше с нея и се опитваше да направи така, че да я изхвърлят. Веднъж попитах сестрата защо игуменката е тъй зла към нея, а тя ми каза, че Джункецоин ревнувала…
— Поредната измислица — намеси се Сано.
Хару се втренчи в него уплашено, а той продължи настъпателно:
— Колко си словоохотлива за другите хора. Само за себе си мълчиш. В сиропиталището Ханако и Юкико ми казаха, че са те проследили до къщата в нощта на пожара. Твърдяха, че си отишла там по собствена воля и с пълното съзнание за действията си…
Хару се примъкна по-близо до Хирата, търсейки закрилата му. Дишането й отново се ускори.
— Те грешат — прошепна тя.
— Значи Юкико и Ханако лъжат? — тя кимна тревожно и припряно. — А доктор Мива и игуменката Джункецоин излъгаха, когато казаха, че вечно създаваш неприятности? — Хару отново кимна, но този път не така убедено. — Съседите, които твърдят, че ти си подпалила къщата на съпруга си, също ли лъжат? — Хару седеше вцепенена и безмълвна. — Значи всички лъжат, освен теб — Сано се изсмя саркастично. — Ще кажеш ли най-после истината?
Тя отправи умолителен поглед към Хирата, който рече със съжаление:
— Не мога да ти помогна, ако не ни съдействаш…
С момичето настъпи внезапна промяна. Позата й стана гъвкава и прелъстителна, очите й заблестяха приканващо. Тя разхлаби кимоното си и разголи крехки рамене. Облиза устни и се обърна към Хирата с дрезгав шепот:
— Но аз съм невинна! Как можете да се съмнявате в мен? — тя се приведе към него; бузата й докосна неговата.
— Ей, какво правиш? — слисан, Хирата скочи на крака.
Хару стана, тръгна предизвикателно към Сано и се притисна в него.
— Истината е, че ви намирам за изключително привлекателен. Нека ви покажа колко добре мога да ви съдействам. Може би тогава ще се уверите, че не съм сторила нищо лошо…
Наглостта й го отврати и той я бутна настрана:
— Какво? Смяташ, че ще ни убедиш в невинността си, като ни прелъстиш? — Хару изглеждаше озадачена — изглежда, този трик бе успявал преди и тя не разбираше защо сега не действа. Лицето й се сгърчи и от гърдите й се изтръгна ридание. — Плачът също няма да ти помогне — добави Сано с презрение. Сега изражението й стана гневно. Хару нададе вик и се хвърли към Сано. От неочаквания сблъсък той загуби равновесие и залитна. Ноктите й се забиха в лицето му и болезнено раздраха бузата му. — Престани! — извика той, като се опитваше да отклони ръцете й. Хирата я сграбчи. Тя се извърна към него и заби нокти в лицето му. Той извика, пусна я и притисна лявото си око. — Ах, ти, демон такъв! — извика Сано и я сграбчи.
Тя беше по-силна, отколкото изглеждаше, и се сражаваше като диво животно.
— Всички се нахвърляте върху мен — изкрещя тя. — Обвинявате ме, притискате ме. Мразя ви! Искам да ви убия!
Удовлетворение изпълни Сано, макар че Хару го блъскаше с юмруци, лакти и колене. Не беше чул истината от нея, но поне я беше принудил да прояви истинската си същност. Въпреки разкървавеното си око Хирата се опита да хване краката й, но тя го срита в стомаха. В стаята влетяха съдията Уеда и трима стражи.