— Не сме имали никакви проблеми с кладенците, докато свещениците и монахините не започнаха масово да посещават Шинагава. Пазачи са ги виждали да се въртят през нощта близо до кладенците, за които после установихме, че са заразени — думите му предизвикаха у Рейко тревога и въодушевление. Опит за масово отравяне бе сериозно допълнение към списъка с обвинения срещу „Черният лотос“. Може би това щеше да накара Сано да започне разследване на сектата. — Имахме и четири докладвани случая за задушлив дим, който се разнася по улиците — добави главният старейшина. — Вдишването му причинява силни болки в гърдите, кашлица и задух. Последният път беше преди три месеца и тогава един магазинер видял как две монахини от „Черният лотос“ побягнали точно когато се появил пушекът.
— Видяхте ли откъде излиза димът? — попита министър Фугатами.
— Да. Оттук, моля — старейшината тръгна пръв, следван от Фугатами и тълпата. Всички поеха надолу по улицата и спряха пред малък шинтоистки параклис. Рейко и стражите й минаха през тесните порти и се озоваха пред примитивен олтар със свещи, пръчици тамян и гонг за призоваване на божеството. — Тук беше намерена купчина горящи парцали — каза главният старейшина и посочи едно място до оградата. — От тях се носеше същият задушлив мирис. Пазачът, който ги откри, почти загуби съзнание от пушека…
— Но не е имало смъртни случаи, нали? — попита Фугатами.
— Не — отвърна мъжът, — но се опасяваме, че и това ще се случи, ако това продължи. Четири семейства бяха повалени от силни стомашни болки и повръщане по-рано този месец след посещения на монаси от „Черният лотос“. Изглежда, точно те разпространяват разни болести. „Или отравят храната и водата на хората, които пускат в домовете си членове на сектата“, помисли си Рейко.
— А най-сериозното произшествие бе една експлозия — добави главният старейшина. Тълпата го съпроводи по извит мост над река Мегуро до най-запуснатата част на селото. Там сред чайни и дюкяни Рейко видя купчина обгорели греди, керемиди и овъглени отпадъци. Очевидно на това място по-рано е имало постройка. — Тази къща бе собственост на сектата „Черният лотос“ — обясни главният старейшина. — Тук четяха молитви и набираха последователи. Преди шест дни тя избухна с оглушителен трясък и после бе обхваната от пламъци. За щастие нямаше хора нито вътре, нито наоколо и огнеборците угасиха огъня, преди да плъзне наоколо…
— Огледахте ли останките? — попита министър Фугатами.
— Да. Намерихме празни стъкленици и някакви метални сандъци, които са били разбити, но не разбрахме какво е причинило взрива — сектата вероятно бе използвала постройката за склад на отрови и за седалище на своите дейности в Шинагава, но Рейко не разбираше защо бяха унищожили собствен имот. — Освен това отвличанията, свързани с „Черният лотос“, нарастват непрестанно — старейшината излагаше фактите добросъвестно и безпристрастно. — Само през изминалия месец имаше девет такива случая. Ходихме в храма, за да разговаряме за изчезналите хора, но от сектата отрекоха да имат нещо общо с тях. Затова ви умоляваме да ни помогнете да защитим хората си…
Останалите старейшини се присъединиха към отправената молба. Министърът каза:
— Добре сторихте, че се обърнахте към мен за съдействие по този въпрос. Обещавам да направя всичко, което е във властта ми, за да разбера какво става тук, и да сложа край на злодеянията на „Черният лотос“. Сега трябва да се връщам в Едо — когато тълпата се разпръсна, старейшините изказаха искрената си признателност към Фугатами. Министърът погледна към Рейко и й кимна. Придружена от стражите си, тя се върна при своя паланкин. Седна вътре и зачака. Скоро Фугатами се появи на прозорчето. Поздрави я официално и каза:
— Съжалявам, че сосакан сама е бил възпрепятстван да дойде.
— Съпругът ми се извинява, че неотложна работа му попречи да се отзове на поканата ви — излъга Рейко вежливо. — А аз ви благодаря, че ми позволихте да присъствам на вашето разследване вместо него.
— Това, което чух и видях днес, добавя нови престъпления към историята на вашия монах. Надявам се, че най-после ще мога да предоставя достатъчно основания за вишестоящите органи да забранят сектата — заяви Фугатами със задоволство.
Рейко не искаше да го разочарова, но пък беше длъжна да го запознае с развитието на събитията от предишния ден.
— Съпругът ми е направил оглед на храма „Черният лотос“, но не е успял да открие младия монах… Според сектата Благочестива Истина изобщо не съществува. Освен това съпругът ми не е успял да намери никакви улики, потвърждаващи наличието на затворници, мъчения или подземни съоръжения…