Бяха минали седем години, откакто оябун Ояма я бе арестувал, когато отново го видя — на официалната церемония по приемането му за официален покровител на сектата. След това Ояма издири Джункецоин, за да си поговорят насаме.
— Значи сега си вече свята жена — каза той с подигравателния смях, който тя си спомняше твърде добре. — Животът се оказа милостив към теб. Ще се радвам да възобновим познанството си.
Тя изсъска:
— Никога!
Но Анраку й нареди да обучи Ояма на ритуален секс. Тя се възпротиви на задачата да обслужва предишния си враг, но висшият свещеник каза:
— Такава е волята ми и ти си длъжна да се подчиняваш, иначе ще напуснеш „Черният лотос“!
Тя се подчини. Прие унизителните срещи в къщата с Ояма, който й се подиграваше дори когато тя му доставяше върховна наслада. Междувременно Сияен Дух оцеля, а Чие остана любимка на Анраку. И се появи последният демон.
Гневна, непокорна и прелъстителна, Хару разбуни сиропиталището, където не се разбираше с останалите деца, както и манастира, където се погаждаше твърде добре с монасите. Джункецоин полагаше всички усилия да я научи на дисциплина, но Анраку хареса Хару; в известен смисъл той я осинови и се държеше с нея едновременно като с дъщеря и с любовница. Изведнъж Джункецоин се бе сдобила с още един враг, който тровеше съществуването й. Но въпреки това тя упорстваше, плетеше интриги и накрая пожъна успех.
Сега Чие и Сияен Дух бяха отстранени завинаги. Оябун Ояма си получи заслуженото. Хару бе арестувана. Още на другия ден след пожара Анраку възобнови сексуалния си съюз с нея. Но докато Хару бе жива, тя никога нямаше да се чувства в безопасност.
Сега Анраку я одраска с пръст по бузата. Топлината на допира му я изпълни с трепет, щом разпозна началото на еротичния ритуал. Затаи дъх. Докато пръстът му се движеше надолу по брадичката и шията й, тя каза:
— Днес задържаха Хару… — говореше предпазливо, за да не предизвика отново гнева му. — Тя знае твърде много за делата на храма…
— Хару е част от общия ми план — каза Анраку, докато развързваше пояса й. — Тя ще изиграе безупречно своята роля… — сивото й кимоно и бяла — долна роба се свлякоха и тя остана гола пред Анраку. Изви врат и се наслади на нахлуващата в нея възбуда. Свещеникът съблече одеждите си и откри изваяното си атлетично тяло. Усмихна се блажено, като сияеше с вътрешна светлина и безкрайна сексуална мощ. — Ще каже онова, което се очаква от нея, и ще стори, каквото й е възложено. Хару има ключова роля в съдбата на „Черният лотос“. Аз имах видение за пътя, който тя трябва да извърви… — и той започна ритуала на „божественото белязане“. Острите му нокти се забиха във врата, гърдите и корема на Джункецоин, описвайки дълбоки алени полумесеци. Тя стенеше от болка и наслада. На свой ред впи зъби в нежната кожа под мишниците му, около пъпа и зад коленете. — Ти си огънят… аз съм димът — мърмореше Анраку, докато двамата потъваха в леглото.
Легнала по гръб, Джункецоин вдигна високо крака и ги разтвори широко. Анраку се отпусна между тях и проникна в нея. Тя почти изпадна в несвяст от удоволствие. Телата им се движеха с гъвкава лекота; краката й първо обгърнаха раменете му, а после се изпънаха встрани; движенията му, първоначално бавни, все повече се ускоряваха; ръцете им се вплитаха и галеха. Джункецоин го възкачи, като извиваше тяло около члена му, проникнал дълбоко в нея. После коленичи и се приведе напред, а той я облада мощно отзад. В следващия миг двамата се изправиха и тя обви крака около кръста му, а той, изпънал гръб, я поддържаше. Без да прекратява резките тласъци, Анраку започна да се върти. Стаята се понесе в опияняващ вихър около Джункецоин. Анраку се въртеше все по-бързо. Джункецоин се смееше в замаяна възбуда. Когато страстта й се разгоря неудържимо, в съзнанието й разцъфна огромен черен лотос с пламтящи венчелистчета. Образът на горящото цвете заискри в окото на Анраку. Лицето му бе свирепо от желание. После върховният миг ги погълна. Докато Анраку изстрелваше семето си в Джункецоин, тялото й пулсираше около него. Тя нададе ликуващ вик, а неговото стенание отекна като гръм сред планините. Лотосът в мислите й избухна в шеметна представа за настъпването на съдбовния ден, когато тя и Анраку ще придобият власт над целия свят.
Глава 21
— Хару сан? — извика Рейко, докато вървеше по коридора към моминската си стая в къщата на съдията Уеда.