— Гледай сега да не се разкиснеш — каза тя.
Тревогата й бе преминала в студенина. Сано и Хирата се втренчиха в нея озадачени. По бузата на Рейко потръпна мускулче. Охана мигом се озова при Хирата.
— Ясно, че ви боли — загука тя гальовно. — Я елате в кухнята да го наложим с билкова лапа.
Докато двамата излизаха от стаята, Хирата хвърли поглед през рамо към Мидори. Тя се поколеба, но после забърза след тях. Сано коленичи срещу Рейко.
— Какво й става на Мидори? — попита той. Рейко се втренчи в купичката чай в ръцете си и сви рамене. От нея се излъчваше враждебност. — Къде е Масахиро? — смени темата Сано.
— В леглото. Вече спи — в тихия й глас звучеше скрито напрежение. Възцари се мълчание, заплашително като приближаваща буря. — Как можа да я арестуваш? — попита тя, без да го поглежда.
— А ти как можа да отидеш в храма и след това в Шинагава, след като ти бях забранил? — откликна на упрека й той.
— И дори не ми каза — продължи тя с горчивина. — Ако не се бях отбила при баща ми, нямаше и да разбера.
Сано с усилие потисна гнева си:
— Съжалявам, че не те уведомих, но нямах представа, какво ще се случи, когато разпитвах Хару, а след това вече нямаше кога…
— Защо не ми каза, че ще ходиш там?
С усилие Сано подмина поредния й упрек:
— Разбра ли, че твоята невинна Хару се нахвърли върху мен и Хирата? — Рейко кимна, все така непреклонна. — Пратих я в затвора, където няма да може да нарани когото и да било — продължи Сано. — Ако я беше видяла разгневена като тигрица, щеше да се съгласиш с преценката ми.
— Ако бях там, това изобщо нямаше да се случи! — сега Рейко вдигна гневен поглед към Сано и остави купичката си с чай.
— Искаш да кажеш, че нямаше да й позволиш да направи самопризнания? — възкликна Сано. — Ти би осуетила всеки опит да се изтръгне истината от нея. Ето затова не ти казах, че възнамерявам да я разпитам отново.
— По-точно — да изтръгнеш от устата й онова, което толкова искаш да чуеш.
— Нищо не съм изтръгвал, тя сама си каза всичко. Дори се опита да насочи подозренията ми към доктор Мива и Джункецоин — и Сано преразказа историята за доктора, който заплашвал Чие, и за игуменката, която всячески се опитвала да се отърве от своята съперница.
Рейко пое дълбоко въздух и изрече с помирителен тон:
— Моля те, не преследвай Хару само защото си ядосан на мен…
— Не съм! — извика Сано. — Опитвам се да служа на справедливостта, а ти ми пречиш!
— Преценката ти е прибързана, а аз се старая да те предпазя от ужасна грешка!
Хирата влезе, притиснал влажна платнена кесия върху окото си. След него, готова да се разплаче, вървеше Мидори. Слисани, двамата се взряха в Сано и Рейко.
— Престани да саботираш разследването ми — заяви Сано.
— Не го саботирам — възрази Рейко. — Искам справедливост! Попаднах на информация, която противоречи на онова, което враговете на Хару твърдят за нея. Самият Анраку заяви, че по характер тя е добра…
— На мен пък ми каза — реагира Сано, припомняйки си разговора с Анраку същия следобед, — че най-добре би било да я арестувам.
На лицето на Рейко първо се изписа слисване, после неверие и накрая болезнено осъзнаване на горчивата истина.
— Анраку сигурно се е обърнал срещу Хару, след като аз съм разговаряла с него. „Черният лотос“ се предпазва, жертвайки Хару. Вероятно тези престъпления са извършени от сектата, и то по нареждане на Анраку!
Начинът, по който тя обръщаше логиката, го раздразни.
— Анраку или е свидетел на едно добро момиче, или е зъл убиец. Не може да бъде и двете едновременно. Освен това не ми се стори опасен. Малко странен, наистина, но не повече от ред други свещеници…
— Щеше да си на друго мнение, ако го беше видял в присъствието на Кейшо — възрази му Рейко.
— Милостиви божества! Казах ти да стоиш далеч от майката на шогуна!
Рейко за миг извърна поглед и каза:
— А след като си тръгнах от храма, отидох в Шинагава… — и описа пред Сано отровените кладенци, задушливия дим, тайнствените епидемии, новите похищения, както и експлозията и пожара в постройка, собственост на „Черният лотос“. — Фугатами смята, че сектата готви нещо по-сериозно. Утре ще говори по този въпрос пред съвета на старейшините и те покани официално да присъстваш…
— И дума да не става! — отсече Сано. — Ако публично заявя подкрепата си за човек с тъй несигурна репутация в бакуфу, това ще навреди на положението ми в двора… Може да загубя правомощията…
— Умолявам те да отидеш — Рейко протегна ръце към Сано в жест на отчаяна молба. — Длъжни сме да спрем набезите на „Черният лотос“ и да заловим истинския убиец!