— Застани на колене под фенера! — заповяда й едрият мъж в средата на подиума. Тръпнеща от напрежение, Мидори се подчини и стисна здраво вързопа в скута си. Не беше очаквала толкова много хора. Въпреки че светлината, падаща върху нея, замъгли зрението й, тя успя да види, че говорещият бе свещеник с жестоки черти и белег над едното ухо. Рейко й беше описала водещите фигури в сектата и тя разпозна в него Кумаширо. Грозният мъж вдясно от него сигурно беше доктор Мива, а монахинята вляво — игуменката Джункецоин. Изглеждаха по-страшни, отколкото Рейко й бе разказала в уютната гостна. Останалите мъже и жени бяха вперили строги погледи в Мидори. — Кажи ни как се казваш и защо искаш да станеш една от нас — нареди Кумаширо.
С тънък и треперещ глас Мидори разказа своята измислена история, след което добави:
— Искам да посветя живота си на религията…
— Какво си донесла? — попита Джункецоин. С елегантната си роба и с изваяните си черти тя бе красива, но и някак зловеща.
— Кимоно — запъвайки се, отвърна Мидори. — Подарък за храма, като плата за храната ми.
Една от монахините отнесе вързопа при подиума. Джункецоин разгърна бледозелената копринена дреха на блестящи бронзови феникси.
— Много е хубава — каза тя и я остави отстрани до себе си.
Мидори съжали, че й се бе наложило да жертва любимото си, най-скъпо кимоно, но поне беше за добра кауза.
— Поднеси ни чай — нареди й Кумаширо. Близо до подиума имаше поднос с чайник и чашки. Годините служба като придворна дама я бяха научили да се подчинява на заповеди. Тя сипа чая с неуверени движения. Докато поднасяше чаша на Кумаширо, част от течността се разля и измокри робата му. — Глупаво непохватно момиче! — изкрещя той.
— Съжалявам! — ужасена, Мидори падна на колене и отстъпи назад. — Моля да ме извините!
Почувства се покрусена, че се бе изложила пред толкова много хора. Сега вече със сигурност щяха да я изхвърлят.
— Няма нищо. Върни се на мястото си — овладя се свещеникът. — Сега ще ти задаваме въпроси, а ти трябва да отговаряш честно.
Мидори коленичи под фенера. Като дете никога не бе демонстрирала кой знае какви способности в учението. Ами ако сега не се сети за правилния отговор?
— Представи си, че вървиш сама из Едо и се загубиш — каза Кумаширо. — Какво ще направиш?
Подобна ситуация бе непозната за Мидори — тя никога не бе вървяла сама из града, защото това бе недопустимо за младите жени от нейната класа. Никога не се беше губила и затова не си бе правила труда да мисли как би постъпила, ако я сполети такава беда. Обзе я паника. Бързо, бързо, какво трябва да каже?
— Ами аз… — запъна се тя. — Аз… ще помоля някой да ми помогне — и се наруга мислено за глупостта си. По лицата, които я наблюдаваха, не забеляза никаква реакция.
— Как ще разделиш три златни монети между себе си и още някой? — попита Кумаширо.
Завладя я паника, но тя много добре знаеше, че не може да раздели три неща по равно между двама души. Знаеше, освен това, че вежливостта изисква да оставиш личните си интереси на заден план.
— Ще дам двете монети на другия човек и ще задържа една за себе си — отвърна и после се сети, и че би могла да размени златните монети за медени и да раздели тях. О, никога нямаше да влезе в манастира по този начин!
— Ако някой по-възрастен, по-мъдър, по-силен и по-висш по ранг от теб ти заповяда нещо, какво ще сториш? — попита Кумаширо.
Мидори си отдъхна с облекчение. Това бе твърде лесен въпрос за момиче, възпитано да уважава авторитета.
— Ще се подчиня, разбира се.
— Ами ако ти нареди да направиш нещо, което не желаеш?
— Мое задължение е да се подчиня — отвърна Мидори.
— Ами ако според теб това нещо е лошо?
Мидори се намръщи, поколеба се. Накрая пророни:
— Ще се подчиня, защото човекът с по-висок ранг знае по-добре от мен кое е правилно и кое — не.
— А ако ти нареди да направиш нещо против закона?
Мидори плувна в пот, макар че ръцете и краката й бяха като буци лед. Едва ли би трябвало да каже, че ще наруши закона; но пък и не искаше сектата да смята, че е готова да се опълчи срещу властта.
— Отговаряй! — заповяда й игуменката Джункецоин.
— Ще се подчиня — отвърна Мидори колебливо, като се надяваше, че е избрала по-малката от двете злини.