Последното нещо, което Сано желаеше, бе да подлага работата си на оценка в момент, когато старейшините са ядосани, но нямаше друга възможност, освен да се подчини. Той описа фактите, които бе установил, и накрая каза:
— Вчера арестувах Хару.
— Мда… И колко време ви беше необходимо да извършите този арест? Четири дни? — в гласа на Макино прозвуча презрение. — Всички знаят, че момичето е виновно, но вие се разтакавахте толкова дълго, че май гледате по-скоро да покровителствате престъпниците, отколкото да поддържате закона…
— При наличие на сериозно престъпление е изключително важно да се проведе щателно разследване — отвърна Сано, настръхнал от опита да бъде засегната честта му. — А щателното разследване изисква време…
— Време, през което да възникнат размирици сред населението — прекъсна го язвително Макино. — Кога е делото на момичето?
— Ще бъде насрочено веднага щом изясня някои последни подробности — отвърна Сано.
По лицата на старейшините се изписа остро неодобрение — бакуфу предпочиташе арестите да бъдат последвани от бързо наказание.
— Предполагам, че тези подробности включват установените от министър Фугатами факти за сектата „Черният лотос“ — отбеляза Макино с неприязън. — Е, това обяснява новосформирания съюз между вас и уважаемия министър. Той ви използва, за да прокара собствените си идеи, а вие го използвате като оправдание, че забавяте справедливата присъда… — Сано понечи да се защити, но главният старейшина продължи: — Фугатами и до днес не е представил доказателства за престъпленията, в които обвинява „Черният лотос“. Фанатичната му кампания срещу сектата събуди гнева на ревностните й последователи в бакуфу и засегна много от висшите служители на нашия господар шогуна. Съществува реална възможност в най-скоро време да бъде назначен нов министър на храмовете — многозначителният поглед на Макино подсказваше, че щом Фугатами бъде свален, на Сано също няма да му се размине. — И според мен вече достатъчно чакахме уважаемия министър да благоволи да се появи — завърши той. — Закривам заседанието. Сосакан Сано, свободен сте.
— Хвърли топката към мен, Масахиро чан — извика Рейко. Момченцето се заклатушка през градината, вдигнало издутата парцалена топка над главата си. Като се смееше, то я хвърли към Рейко. Топката се издигна в лека дъга, тупна на земята и се търкулна още малко напред. — Браво! — похвали го тя и взе топката. — Дръж! — бе й липсвала играта със сина й, а през няколкото дни, които бе прекарала далеч от него, той сякаш бе станал по-силен и вече по-добре контролираше движенията си. Растеше тъй бързо!
В този миг Масахиро хукна към къщата с радостен вик:
— Тати!
Рейко се обърна и видя Сано, застанал на верандата. Обзе я напрегнато очакване. Забърза към него, но мрачното му изражение я спря в основата на стълбите.
— Какво се е случило?
— Съпругът на Чие е нападнал няколко свещеници от „Черният лотос“ и е предизвикал размирици. А Фугатами не се появи на заседанието… — Сано вдигна Масахиро на ръце и продължи: — Старейшините се подразниха. Макино веднага се възползва от възможността да критикува начина, по който разследвам случая. Фугатами сигурно ще загуби поста си и ако Макино упражни значителното си влияние върху шогуна, може и аз да се сбогувам със своя.
— О, не! — възкликна Рейко ужасена. — Много съжалявам, че ти докарах такива неприятности!
Сано кимна, потвърждавайки грешката й.
— Фугатами сан получи шанс да разговаря с мен и показа, че няма какво да каже. Това е последният път, в който ти позволявам да се месиш в политиката на бакуфу.
Сърцето на Рейко се сви от тревога, когато си даде сметка, че сега Сано вероятно ще пренебрегне цялата информация на министъра.
— Не вярвам, че Фугатами нарочно ще пропусне заседанието — каза тя. — Беше толкова важно за него да докладва заключенията си за „Черният лотос“, толкова държеше да го чуеш и ти… Сигурно му се е случило нещо…
— Само смърт би могла да послужи за извинителна причина — каза Сано.
Думите му изпълниха Рейко с внезапен смазващ страх. Тя се втурна в къщата, нареждайки на прислужничките си да повикат паланкина й. Сано влезе след нея, все още с Масахиро на ръце.
— Къде отиваш? — попита той.
— В къщата на Фугатами… — Рейко си наметна пелерината. — Трябва да разбера какво се е случило! Не се притеснявай, няма да се срещам с него, само ще попитам съпругата му…
— Просто не се занимавай повече с това — каза Сано и препречи вратата.