Отчаяна, Рейко възкликна:
— От „Черният лотос“ си отмъщават на хора, които им създават неприятности. Помниш ли как съпругът на Чие е бил нападнат, след като се е опитал да я убеди да напусне храма и да се върне вкъщи? Опасявам се, че може да са посегнали и на министъра…
Изражението на Сано се изостри.
— Ще дойда с теб.
Пред имението на Фугатами стражите ги спряха и им заявиха, че днес министърът не приема посетители. Сано се представи с името и поста си и пазачите отстъпиха. Един войник въведе Сано, Рейко и Хирата във вътрешния двор. Къщата изглеждаше странно тиха. Никъде не се виждаха слуги, помещенията бяха мрачни и студени.
— Най-приближените васали на уважаемия министър заминаха някъде… — обясни войникът от охраната. Прислугата трябва да е тук… Не знам защо ги няма…
Лошо предчувствие изопна нервите на Сано. До него Хирата се намръщи.
— Виждал ли си господаря си днес? — попита васалът.
— Не — отвърна войникът. — За последен път го зърнах снощи.
— Сигурен ли си, че днес е тук?
— Никой не го е видял да излиза…
Групата зави по коридора и се насочи към жилищните помещения в къщата. Върху една плъзгаща се хартиена стена вляво от тях изникнаха червеникавокафяви ивици като от разплискана боя. Сано сведе поглед и видя по пода тъмни следи от стъпки. Обзе го тревога. Избърза към отворената врата. Връхлетя го тежкият мирис на кръв. Зърна мъж върху футона и жена, просната на пода, с неестествено извити встрани крака. Гърлата им бяха прерязани, кръв бе опръскала лицата, косите, робите им, завивките, сламената рогозка и стените. Ужасен, Сано се извърна рязко.
— Рейко! Не гледай! — извика той.
Твърде късно. Тя беше точно зад него и вече бе видяла всичко. Пое си мъчително дъх с отворена уста и се олюля. Сано я издърпа назад от прага. Прегърна я, притиснал лицето й до гърдите си. Хирата и войникът от свитата на Фугатами надникнаха в стаята и възкликнаха ужасени. Сано усети, че му призлява, но инстинктът му на детектив насочи мисълта му към работата, която трябваше да свърши. Без да пуска Рейко, се обърна, за да огледа по-внимателно стаята. Сега забеляза, че завивката на министъра го покрива до раменете. Жената имаше рани по ръцете си, сякаш се бе отбранявала срещу нечие безпощадно острие.
Рейко се мъчеше да се отскубне от Сано:
— Хироко! Хироко… о, Хироко! — викаше тя. Сано я хвана по-здраво.
— Нищо не можеш да направиш, недей… — после се обърна към хората си. — Осигурете стражи. Никой да не напуска имението! — трябваше да установи кой бе извършил това ужасно деяние и защо.
— „Черният лотос“ ги е убил! — Рейко успя да се отскубне и посочи към стаята. — Виж! — на стената над футона, изрисувани с кръв, се открояваха груби щрихи на символа на „Черният лотос“. — Децата! — изстена тя. — Милостиви божества, къде са децата?
Глава 24
— И двете деца на министър Фугатами са изчезнали. Претърсихме цялото имение, но от тях няма и следа — завърши Сано разказа си. Двамата с Токугава Цунайоши вървяха по една алея през личната градина на шогуна. След като приключи огледа на местопрестъплението и разпита прислугата и останалите обитатели в къщата, Сано отведе Рейко вкъщи и се върна да докладва на прекия си господар.
— Това е много… ъ-ъ… печално — Токугава Цунайоши бе облечен в бели одежди за обичайната си следобедна тренировка по бойни изкуства.
— Установих какво се е случило — добави Сано. — Снощи най-приближените васали на министъра са наредили на персонала да напусне къщата и са освободили прислугата. По-късно са се вмъкнали в имението, в което е било останало само семейството. Прерязали са гърлото на Фугатами, както е спял. Жена му се е опитала да избяга, но васалите са я убили. Всичките документи на министъра са изчезнали; в огнището в кухнята намерихме голямо количество пепел, което предполага, че васалите му са ги изгорили там, след което са взели децата и са изчезнали.
— Какво отвратително предателство! — възкликна тъжно шогунът. — И колко… ъ-ъ… абсурдно, че убийството е извършено тук, в самия замък Едо. Сигурен ли си, че са васалите на министъра?
— Те са уредили семейството да остане само в къщата. Според стражите те са били единствените, които са влезли в къщата, а сега ги няма.
Шогунът се навъси озадачен.
— А как са… ъ-ъ… извели децата от крепостта?
— Пазачът при портите на Фугатами каза, че са напуснали имението около полунощ и са носели голям сандък — каза Сано. — Децата вероятно са били вътре. Вероятно стражите при портите на замъка са ги пуснали, без да преглеждат сандъка.