След пожара в къщата тя очакваше, че висшият свещеник ще оправи нещата. Но вместо да я защити, той остави полицията да я разпита и да я отведе. В храма Зоджо и в къщата на съдията Уеда тя бе чакала напразно Анраку да я прибере у дома. Нима Кумаширо, Джункецоин и доктор Мива го бяха настроили срещу нея?
Хару с мъка потискаше ужаса в себе си. Опитваше се да се убеждава, че Анраку не би се вслушал в обвиненията на враговете й. Или бе получил ново видение, което бе променило чувствата му към нея? Задави я ридание. В далечината се разнесе вой на куче. Хару затвори очи. Когато сънят я победи, тя се пренесе на друго място и в друго време. Бореше се с оябун Ояма в къщата. Той я събори на пода, като се смееше на писъците й, а месестото му лице бе почервеняло от похот. Мачкаше я с грубите си лапи… Внезапно сцената се смени и тя се озова в спалнята на къщата, където бе живяла, докато беше омъжена. Ояма се превърна в нейния съпруг — съсухрен, беззъб и груб. Хару искаше да го отблъсне от себе си, но слугите му я притискаха към пода, докато той със сумтене проникваше между краката й… После обстановката отново се смени и Хару тичаше в мрака. Зад нея избухнаха пламъци и тя чу стъпки, които я преследваха. След това се видя върху купчина разпалени дърва, привързана на клада. Пламъците поглъщаха робата й, а тълпата ревеше тържествуващо. В съзнанието й оживя нова картина — двама свещеници откъсваха малко момченце от ръцете на сестра Чие, докато тя пищеше сърцераздирателно: „Не, не!“ Пламъците подскачаха все по-високо, пърлеха кожата й, подпалиха косите й… С приглушен вик Хару се събуди, рязко се изправи и седна в сламата. Сърцето й биеше до пръсване. Дори когато осъзна, че е сънувала, страхът не я напусна. Откъм коридора долови предпазливи стъпки, които бързо приближаваха. Някой дръпна резето на вратата й. Обзета от тревога, тя инстинктивно скочи на крака. Сви се в най-отдалечения ъгъл на килията и застина. Вратата изщрака и се отвори. В килията се вмъкнаха трима мъже със скрити зад тъмни покривала лица. Само очите им проблясваха на лунната светлина. Последният затвори тихо вратата. Хару видя, че тримата я гледат втренчено. Долови злите им намерения в учестеното им дишане. Изпищя от страх и се сви в ъгъла. Най-високият прекоси килията и спря пред нея. Хвана я за предницата на робата й, дръпна я плътно до себе си и притисна с ръка устата й.
— Не смей да се съпротивяваш и да не си издала нито звук — прошепна той грубо, — иначе ще те убия. Ясно? — притисна я към стената. Твърдите му пръсти я стиснаха за гърлото. Ужас скова гърдите на Хару и тя кимна. — Дойдох да ти кажа какво ще направиш — прошепна мъжът, мърдайки уста под плата върху лицето си. — Тъй че слушай внимателно. На процеса ще признаеш, че си убила Ояма, Чие и Сияен Дух, а после си подпалила къщата — от гърлото на Хару се изтръгна неволен хленч на протест. Мъжът я притисна и блъсна главата й в стената. Ударът я зашемети, ушите й писнаха. — Ако отречеш, че си го извършила — продължи той, сякаш четеше мислите й, — после ще съжаляваш, че не си била екзекутирана! Сега ще ти помогнем да изпиташ само малка част от онова, което можеш да очакваш, ако не се подчиниш — изсъска мъжът. Дръпна я от ъгъла, завъртя я и я запрати встрани от себе си. Спътниците му я подхванаха. Тя се развика и започна да ги дере, но единият сключи мускулести ръце около тялото й, а другият мушна парцал в устата й. Хару се задави. Сърцето й блъскаше в неистова паника. Тя се извиваше и се мъчеше да се отскубне, но двамата я държаха здраво за китките. Мъжът, който й бе заповядал какво да прави, я зашлеви през лицето. Главата й се отметна назад. Следващите удари се посипаха по носа и ушите й. Топла солена кръв рукна от ноздрите й и запуши гърлото й. Хару с мъка потисна порива си да се разкрещи, за да избегне нови удари. Разплака се, когато мъжът се нахвърли върху нея с къс кожен камшик, който нашари с болезнени резки гърдите и корема й.
Единствените звуци, които се чуваха в килията, бяха плющенето на камшика и задавените й ридания.
После я пуснаха. Хару се свлече на пода; цялото й тяло трепереше от непоносима болка. Обърнаха я по гръб, разкъсаха робата й отпред и разкрачиха краката й. Високият я обязди и реалността се смеси с ужасите от кошмара й. Загърчи се, но другите двама я сграбчиха за китките и глезените. Държаха я да не мърда, докато другарят им напъхваше члена си в нея. Хару изпищя от болка, той я зашлеви отново. Беше оябун Ояма; беше съпругът й. Гадната му воня я задушаваше, докато той продължаваше брутално да я насилва.