Началникът на затвора отвори вратата на една килия и застана отстрани, за да пусне пред себе си Сано и Хирата. Рейко се промъкна след тях. Щом видя Хару, която лежеше върху купчина слама на пода, цялата в отоци и синини, тя извика:
— Хару! О, божества! Хару! — момичето обърна глава. Синини с оттенък на мораво ограждаха очите й. Носът и устните й бяха отекли и покрити със засъхнала кръв. При вида на Сано и Хирата тя се сви ужасена. После забеляза Рейко и от разранената й уста се изтръгна немощен жален вик. Без да обръща внимание на мръсния под, Рейко коленичи и я взе в обятията си. Момичето се разрида и се притисна в нея, а Рейко отправи гневен поглед към началника на затвора:
— Веднага донесете съд с топла вода и парцали, за да я почистя!
Началникът изглеждаше изненадан, че тя изобщо заговори, а после доби обидено изражение. Той се обърна към Сано.
— Така ли я намерихте? — попита го Сано. Началникът кимна мълчаливо. — И дори не сте почистили раните й? — тонът на Сано бе станал хладен от неодобрение.
— Нямаме обичай да угаждаме на престъпниците — опита да се защити началникът.
— Донесете необходимите тоалетни принадлежности и повикайте доктор Ито Генбоку!
Началникът излезе, за да изпълни нарежданията.
— Какво се случи, Хару сан? — попита Рейко внимателно.
Момичето притисна трескаво лице в рамото й и изрече неясно:
— Бяха трима… Биха ме… Причиниха ми толкова болка… — и отново се разплака.
Рейко я потупа успокоително по гърба:
— Вече всичко е наред, сега си в безопасност… Кои бяха тези мъже?
— Не знам. Носеха маски… — силни ридания разтърсиха Хару. — Опитах се да се съпротивявам, но те… те… — ръката й се премести върху слабините. Сега Рейко забеляза колко кръв имаше по долната част на робата й, и разбра какво още бяха сторили нападателите. Прошепна ужасено: „О, не!“ Вдигна поглед и съзря по изражението на Сано, че също се е досетил.
— Трябва да разпитаме целия персонал на затвора — каза Сано на Хирата. — Събери ги отвън.
Хирата тръгна. Двама пазачи внесоха чисти с парцали и съд с гореща вода. Придружаваше ги ос възрастен мъж със строго лице и бели коси. Беше облечен в тъмносиня престилка на лекар и носеше дървено сандъче.
— Добро утро, Сано сан — поздрави той.
— Благодаря ви, че дойдохте, доктор Ито — каза Сано. — Моля, позволете ми да ви представя съпругата си.
Рейко и доктор Ито си размениха поклони, като се огледаха с взаимен интерес.
— Чест е за мен да се запозная с вас — каза Рейко.
— За мен е чест — отвърна Ито искрено. Видя Хару и тревога вдълба още повече бръчките, набраздили челото му. — Това ли е пациентката? — Хару се дръпна от него, изплака и се сгуши в Рейко.
— Не се страхувай — успокои я тя. — Докторът ще ти помогне да се почувстваш по-добре — тя отправи хладен поглед към Сано, намеквайки, че Хару има нужда от уединение. Сано се сбогува с доктор Ито и излезе от килията, като плътно затвори вратата след себе си.
В главния двор на затвора той се присъедини към Хирата, който бе събрал стотината мъже, съставляващи персонала на затвора Едо. Самураите стояха на едната страна, а редовите стражи, подбирани главно измежду дребните престъпници, се бяха скупчили на другата страна. За да се отличават, бяха с късо подстригани коси и сини памучни кимона. Встрани от всички бяха коленичили ета. При появата на сосакан събралите се поклониха, свеждайки глава.
— Кой беше дежурен в женското крило снощи? — попита Сано. От редиците на стражите се отделиха трима мъже и излязоха напред. — Вие ли намерихте Хару?
— Да, господарю — отвърнаха в хор пазачите.
— Знаете ли кой я е нападнал? — те поклатиха глава, но Сано видя, че помръдват неловко крака. Разбра, че искат да прикрият колегите си. Той тръгна покрай редиците на стражите, оглеждайки ги внимателно, докато един от тях привлече погледа му. Беше минал двайсетте, имаше очи като цепки под ниско чело. Докато другите мъже носеха износени и избелели закърпени кимона, индиговата тъкан на неговата дреха бе тъмна и нова. — Ти къде беше снощи? — попита го Сано.
— Спях в казармите — пазачът стоеше с ръце, събрани зад гърба.
Сано ги издърпа и внимателно ги огледа. По китките му личаха пресни кървави резки.