Сякаш прочел мислите му, доктор Ито погледна съчувствено към Сано и каза:
— Опасявам се, че преди пожара не е имало само едно убийство… — и той го отведе до втората маса. Мура откри трупа на жената и въздухът се изпълни със зловонието на изгоряла разлагаща се плът. Сано усети, че стомахът му се преобръща, и преглътна с мъка. Жената лежеше на дясната страна със свити колене и сгърчени ръце. Тялото й бе осеяно с мехури, на места се виждаха оголена до червено плът или изпепелена до черно кожа. Когато Мура обърна мъртвата на другата страна, Сано видя, че по торса има и незасегнати места. — Там, където се е опирало о пода, тялото не е било поразено от пламъците — каза доктор Ито. — Освен това — той посочи към основата на тила — с пожара не може да се обясни тази тясна червена вдлъбнатина… — Сано се приведе по-ниско и различи отпечатъка на тънко въже. Изправи се и срещна мрачния поглед на Ито, който бавно изрече: — Била е удушена и оставена да изгори в пламъците.
Сано вече имаше работа не с едно, а с две предумишлени убийства и макар че втората жертва заслужаваше справедливост не по-малко от оябун Ояма, смъртта й създаваше допълнителни трудности.
— Как бих могъл да установя кой я е убил и защо, след като дори не знам коя е?
— Може да е била позната на Ояма — предположи доктор Ито. — В края на краищата те са били заедно в къщата. Може би семейството му я познава…
— Възможно е — съгласи се Сано, — но кой би могъл да я разпознае в това състояние?
Вперил поглед в тялото, доктор Ито каза:
— Тя е средна на ръст, с нормално телосложение. Вдясно липсват два задни зъба, а вляво един. Другите са в добро състояние и с остри ръбове. Незасегнатата от пламъците кожа е изопната и без петна. По видими белези е била около трийсетгодишна — той посочи крака й и добави: — Ходилото е загрубяло и напукано, с набита в кожата мръсотия, а ноктите са грапави. Ходела е боса навън, което предполага, че е селянка…
— Впечатлен съм, че можете да извлечете толкова информация при дадените обстоятелства — каза Сано. — Сега вече разполагам с описание на жертвата, макар че то пасва на хиляди жени…
— Дрехата й е била тъмносиня, на бели бамбукови клонки… — докторът разви едно необгоряло парче от кимоното на жената. — От онези евтини памучни роби, които се продават из целия град и ги носят хиляди селски жени…
— Но щом е била облечена така, значи не е монахиня, иначе щеше да носи обикновен коноп — заключи Сано.
Доктор Ито мушна някакъв странен инструмент между гънките под плата около талията.
— Тук има нещо… — каза той и след миг върху масата изтрака малък предмет. Беше фигурка от нефрит в кехлибарен цвят с големината на едра череша, фино изработена във формата на свита кошута. През една дупчица минаваше късче връв.
— Това е оджиме — каза Сано, разпознавайки предмета — беше мънисто, с което мъжете връзваха шнуровете на кесиите си и ги увесваха на поясите си.
— Явно го е носела около кръста си — каза доктор Ито. — Сигурно като амулет…
— Изработката е уникална и изглежда скъпо — отбеляза Сано. — Може би ще ми помогне да я открия — Мура изми мънистото и го уви в чисто парче плат. Сано го тикна в кожената кесия на кръста си и последва доктор Ито до третата маса, където лежеше малко телце под бяло покривало. — И детето ли е било убито преди пожара?
Доктор Ито кимна тъжно. Когато Мура дръпна покривалото, Сано извърна очи, неспособен да погледне обгорялото, сгърчено телце и застиналото в кошмарна черна маска личице със зяпнала уста и празни очни орбити. Усети как доктор Ито го извежда от моргата. Свежият въздух навън го съживи. Засрамен от реакцията си, понечи да се върне в помещението, но приятелят му внимателно го възпря:
— Не е необходимо да гледате останките, аз мога просто да ви обобщя резултатите от прегледа. Детето е момче. Вратът му е счупен, вероятно също е било удушено. Върху незасегнатата от огъня кожа на гърба му има нови и стари синини. Видима възраст — две години, но може и да е по-голямо, защото е било жестоко изтезавано и е страдало от недохранване. Всичко сочи, че е недоразвито за тази възраст… — доктор Ито поклати глава: — Понеже трупът на детето е намерен редом с трупа на жената, логично е да се приеме, че са били майка и син, но подобно предположение може да се окаже подвеждащо… — и добави: — За съжаление сред бедните в Едо има много такива недохранени и малтретирани деца… Опасявам се, че ще са ви необходими други методи, за да определите самоличността на жената и момчето.
— Да, вече наредих на Хирата какво да прави… Сега отивам в дома на оябун Ояма, за да разпитам семейството му…