Сано реши, че изчезването на Мидори е достатъчно основание за евентуално претърсване на храма „Черният лотос“, но така или иначе му бе необходимо специалното разрешение на шогуна. Двамата с Хирата забързаха към покоите на Токугава Цунайоши.
— А-а, сосакан Сано и Хирата сан — възкликна шогунът и се усмихна унило. — Дано сте дошли да ме разведрите с някоя интересна новина.
Сано и Хирата коленичиха пред подиума и се поклониха.
— Господарю — заговори Сано. — Ниу Мидори, една от придворните дами на вашата почитаема майка и дъщеря на даймио на провинциите Сацума и Осуми, е отишла в храма „Черният лотос“ преди два дни. Оттогава никой не я е виждал, нито е получавал някаква вест от нея…
— Много странно — отбеляза Цунайоши и сбърчи чело, очевидно полагайки усилие да проумее по какъв начин това може да го засяга.
— Напоследък имаше някои сериозни прояви на насилие, свързани със сектата — продължи внимателно Сано. — Министър Фугатами и съпругата му бяха убити, а децата им — отвлечени от убийците, които бяха изрисували с кръв върху стените символа на „Черният лотос“. Аз и моят ескорт бяхме нападнати от въоръжени свещеници на сектата и част от хората ми бяха убити. Изглежда, Ниу Мидори е задържана насила в храма и най-вероятно се намира в смъртна опасност. Зная, че ми заповядахте да стоя далеч от сектата „Черният лотос“, но трябва да ви помоля да ни разрешите достъп до храма, за да спасим едно невинно и безпомощно момиче…
Шогунът се навъси, изразявайки явно недоволство.
— Ниу Мидори е добро, мило и почтено момиче — намеси се в този миг Хирата. — Тя… аз… тя…
Когато гласът му секна в неуспешно усилие да обясни колко много означаваше за него Мидори, изражението на шогуна се смекчи.
— А-а, виждам, че има нещо между теб и младата жена, за която става дума… — каза Цунайоши, чувствителен по въпросите на любовта. — Значи трябва да направим нещо за спасението й — тревога помрачи лицето му. — Само че не мога да позволя някой да се меси в дейността на „Черният лотос“, чиито последователи са някои от най-приближените ми съветници… — сърцето на Сано се сви, а Хирата му хвърли отчаян поглед. — Пък и не мисля, че е редно да… ъ-ъ… отменям собствените си заповеди — шогунът се замисли за момент и после каза колебливо: — Но може би само тази…? — Сано бе обзет от надежда; чу как Хирата до него си пое дълбоко въздух. После един панел от пейзажа, изрисуван върху стената, се отмести. От съседното помещение при тях влезе главният старейшина Макино. Появата му изненада неприятно Сано, защото явно Макино бе подслушал целия разговор и пристигаше да осуети готовността на шогуна да съдейства на сосакан. — А-а, Макино сан, колко навреме идваш! — възкликна Цунайоши с радостна усмивка. — Може би ще ми помогнеш да разреша една дилема, която възникна току-що… Мисля, че трябва да позволя на сосакан Сано да отиде в храма и да доведе Ниу Мидори… — и се обърна към и Макино с боязлив и умолителен глас: — А?
— Съветвам ви да не удовлетворявате желанието на сосакан — отвърна Макино точно както бе очаквал Сано. — Младата жена може да е в храма, но може и да не е; във всеки случай неговото предположение за „Черният лотос“ не означава, че тя има нужда да бъде спасявана, нито че вие трябва да отменяте заповедта си! — Цунайоши отправи към Сано смутен и благосклонен поглед, а Макино добави: — Съществуват обаче доказателства, че сосакан иска да се опълчи срещу вашите заповеди по причина, която няма нищо общо с изчезналото момиче. Всъщност позволявам си дързостта да отбележа, че това момиче изобщо не е изчезнало, а сосакан Сано е изфабрикувал тази история, за да подпомогне постигането на собственият си зъл умисъл… — докато Сано се чудеше за какво изобщо говори Макино, главният старейшина мушна костеливи пръсти в пояса си и измъкна от там сгънат лист хартия. — Този документ разкрива същинските основания на сосакан Сано — със замах Макино разгърна листа и го подаде на шогуна. Сано видя собствения си почерк и разпозна едно писмо, което бе писал наскоро. Застина в ужасно предчувствие. — Това е писмо, изпратено от сосакан до уважаемия дворцов управител Янагисава — обяви Макино. Той хвърли на Сано лукав поглед и добави: — Понякога обичайните проверки при пропускателните пунктове на междуградските пътища водят до изключително интересни находки… Позволете ми да прочета най-съществения пасаж от писмото — и без да дочака съгласието на шогуна, прочете: „Почитаеми дворцов управителю, трябва да доведа до знанието ви един въпрос, който представлява сериозна заплаха за режима на нашия дълбоко уважаван господар Токугава Цунайоши. Докато разследвах един случай в храма «Черният лотос», установих, че сектата си е спечелила привърженици сред висшия ешелон на бакуфу и има значително влияние над шогуна. Смятам, че сектата е отговорна за извършените наскоро убийства на министъра на храмовете и параклисите, които и се противопостави. Гражданите обвиняват «Черният лотос» в отвличане на хора, изнудване и нападения и тези обвинения са твърде многобройни, за да бъдат отминати с лека ръка. Но шогунът ми забрани да продължа разследването в храма на «Черният лотос», защото е бил принуден да прикрива тайните му дейности. По тази причина Ви умолявам да се върнете в Едо, за да обединим усилията си и да осуетим домогванията на сектата «Черният лотос» до властта.“