„Като дойде невястата — мислели си те, — щом пристъпи, по следите и ще се появят самури.“
Приготвили стрели за това и ръцете им изтръпнали от работа.
Осемте сестри усуквали нишки и така се трудили, че пръстите им претръпнали. Те чакали невястата и си мислели:
„Щом влезе и продума с ясен глас — от устата и ще се посипят скъпи червени мъниста!“
Пристигнал Харжит с невястата си. Поели невястата на ръце и я спуснали на земята. Тя продумала с ясен глас — и се посипали червени мънистени зрънца. Девойките захванали да ги събират и да ги нижат. Тръгнала невястата към юртата и черни самури се появили по следите и. Юнаците насочили стрелите си към самурите.
Влязла невястата в юртата и наклала огън в огнището с върховете на три млади бора.
Устроили весело сватбено угощение. Събрали се гости от всички селища. Имало там певци, имало играчи, имало разказвачи на приказки, имало борци и майстори на скокове…
След три дни угощението се свършило и гостите се разпръснали на разни страни. Харжит заживял с жена си. Задружно и щастливо живели дълги години. Казват, че внуците им са живи до ден-днешен.