Къде щеше да върви? Каква работа го гонеше толкова рано?
Полугласно промълвените думи издадоха намеренията му:
— Трябва да се жвърши вшишко днеш. Да, трябва да се оженят още днеш, преди да се ражнесе новината. Вещта за кущосовата жмърт може да обърка вшишките ми жметки. Кой жнае как ще му поражнат ушите на младежа, щом науши какъв къжмет му се е паднал. Вшъщнощ май, ше Жудит не е съвжем сигурна в него. Тя загатна нещо подобно нощеш. Хм, още днеш трябва да свършим вшишко. Няма жмисъл да ходя при енорийшкия пащор. Той е приятел на плантатора и може да ми направи някакви въртели. Не, при него не бива в никакъв слушай. Ще отида при другия. Той е сиромах и много няма да го усуква. И от него склюшеният брак не би могъл да се ражтрогне по-леко, отколкото, ако го е ижвършил ямайшкият епишкоп. Той ще ги бракосъшетае, а ако и той не е съгласен, жная едного, който ще шклони за пари, да, само за пари.
След горния монолог Джесурън стъпи на едно от стъпалата с намерение да слиза, когато нова мисъл го осени. Той обърна гръб на стълбището и повлече предпазливо нозе по галерията към онази част от верандата, където висеше люлката.
— Предполагам, ше младият гошподар още шпи. Гошподар наищина! Той е веше такъв или ще щане, кога си легне довешера да шпи. Е, щом е гошподар, не бива да го бешпокоя. Богатите гошподари не обишат да жмущават съня им. Ах!…
Възклицанието се изплъзна от устата на евреина, когато той заобиколи ъгъла на пруста и съзря койката.
— Пражна! Нима! Много рано щанал! Трябва да е в щаята си.
Без заобикалки чифликчията продължи по коридора, докато стигна до стаята на своя книговодител. Там той спря и погледна вътре.
Вратата бе открехната, почти отворена. През нея се виждаше по-голямата част от вътрешността на стаята, а останалата част можеше да се огледа през жалузите. Вътре нямаше никой — ни седнал, ни прав, нито пък някой се движеше из стаята.
— Гошподин Вожан, къде ще?
Търговецът на роби постави въпроса по-скоро, за да се увери в истинността на наблюденията си, защото не забеляза никого вътре.
— Къде ще, гошподин Вожан? — повтори той запитването си в обърнат ред и същевременно надникна в стаята, за да разгледа всичко. — Гошподи, пражна е като люлката! Трябва да е ижлязъл. Да. Шапката му не е тук. Няма го палтото му. Не виждам и пушката му. Той държеше оръжието си винаги тошно тук. Как е минал покрай мене, беж да шуя щъпките му? Аш шпя така, ше мога да шуя, кога котка се промъква. Дали изобщо е жлязъл преш щълбището? Сигурен съм, ше не. Гошподи, тук има жледи. Някой ще е шкошил преш перилата в градината. Гошподи, ей неговата диря. Никой друг не я е ощавил. Само той. Какъв дявол го е прихванало тая заран. Дано не е нещо нередно.
В началото отсъствието на младия англичанин не разтревожи господаря му. Неговото протеже бе излязло вероятно да поскита малко из горите. Момъкът бе взел със себе си и пушката, за да се прицели в някоя ранобудна птица, тръгнала да дири храна призори. Той го бе вършил и друг път, макар и да не бе потеглял в такава утринна доба.
Нито часът сам по себе си, нито обстоятелството, че Хърбърт е скочил през парапета изненадаха Джесурън. Книговодителят навярно бе забелязал, че собственикът на дома спи в креслото близо до стълбището, и за да не го безпокои, бе предпочел да мине отдругаде. В това нямаше нищо подозрително.
Евреинът не би и помислил нещо друго по този повод, ако не се натъкна на подробности, които го накараха да предположи, че може би не всичко е съвсем невинно.
Най-напред Хърбърт, при все че бе взел пушката си, бе оставил патрондаша и рога с барут. Те висяха закачени на окачалката в стаята му. Острият поглед на чифликчията не пропусна това и той почна веднага да прави заключения.
Ако младият човек бе отишъл на лов, защо бе забравил оръжието си?
Възможно бе да е зърнал някакъв дивеч близо до къщата и за да не го изпусне, бе хукнал набързо, разчитайки на двойния заряд на пушката си. В подобен случай той щеше да е из околността и след някоя и друга минута трябваше да се прибере.
Но минаха няколко минути и след тях други, докато се търкулна пълен час, а книговодителят не бе открит, макар че господарят му прати да го дирят хора, които претърсиха цялото имение на четвърт миля разстояние околовръст от оградата на чифлика.
Джесурън, който отложи утринното си посещение на пастора заради случилото се, почна да се безпокои.
— Шудно — каза той на дъщеря си, която бе вече станала и никак не изглеждаше весела, — шудно, ше е ижлязъл, беж да се обади ни на тебе, ни на мене.