Чифт големи сребърни шпори сочеха по какъв начин възнамерява той да пътува — на кон.
Това се потвърждаваше и от обстоятелството, че в тоя миг отвън в подножието на каменното стълбище се мяркаха смътно в синкавата дрезгавина очертанията на два коня. Те бяха оседлани и снаряжени, а отстрани чер прислужник, стегнат също за път, държеше поводите им в ръка.
Закрепените на задниците пътни чанти и преметнатите през задния лък на седлата дисаги сочеха, че пътниците ще носят багаж.
Целта на предстоящото пътуване е вече известна. Господин Воуан се канеше да осъществи дълго отлагания си проект да изпълни дълга си към своята дъщеря, който, ако останеше неизпълнен, щеше да застраши сериозно благополучието и щастието на бъдещия и живот. Кустосът възнамеряваше да отиде в столицата на острова, за да получи от парламента постановление, което единствено бе в състояние да освободи дъщеря му от унизителната неправоспособност, наложена от Черния кодекс на всички от нейната злочеста раса. Шест реда, гласувани от парламента и скрепени с утвърдителния подпис на губернатора, макар и да не можеха да заличат смесената кръв, нито да спрат подмятанията на злите езици, щяха все пак да отстранят законните пречки, които не позволяваха на Кейт Воуан да наследи бащиния си имот.
Лофтъс Воуан се гласеше да тръгне на път, за да направи прошение до парламента и да получи желаното постановление. Ако той беше само обикновен книговодител или незначителен занаятчия, изгледите му за успех едва ли щяха да бъдат големи, ала той възглавяваше съда на един важен окръг и имаше десетки приятели в парламента. Затова кустосът знаеше, че е достатъчно да поиска, за да му се даде.
Въпреки това той не тръгваше бодър. Досаждаше му мисълта за предстоящото дълго и уморително пътуване, тъй като обичаше удобствата и ненавиждаше безпокойствата, свързани с всяко пътуване.
Пък и нещо друго го подтискаше. От няколко дни не се чувствуваше добре със здравето. Изгуби апетит и почна бързо да слабее. Измъчваше го непрекъснато силна жажда, която той от сутрин до вечер се опитваше безуспешно да уталожи.
Фелдшерът на плантацията бе твърде озадачен от признаците на заболяването и лекарствата, които предписа, не облекчиха страданието на г. Воуан. Упоритата, неизлечима болест би накарала кустоса да се откаже от намерението да ходи в Спаниш Таун или най-малко да отложи пътуването си за по-подходящо време, но той хранеше надеждата, че в столицата може да се намери някой опитен лекар, който ще успее да открие причината на страданието му и да го излекува.
С подобно упование плантаторът се реши да тръгне и въпреки всичко да поеме несгодите на пътя.
На духа му тегнеше кошмар, който го измъчваше едва ли не повече от всичко останало. От смъртта на Чакра или по-правилно от деня, в който той съзря призрака на магьосника в неговата душа се всели особен свръхестествен страх. Лофтъс Воуан си блъска неведнъж главата върху загадката, без да стигне до някакво разрешение. Ако видението се бе явило само на него, той навярно щеше да превъзмогне изпитания ужас, защото възбудените му нерви можеха да обяснят видяното на Дяволската канара. Но Тръсти също бе забелязал бродника, а управителят не бе човек с болно въображение. И как се случи, че и двамата но едно и също време станаха жертва на една и съща халюцинация?
В каквато и светлина кустосът да разглеждаше събитието, все оставаше нещо необяснимо — нещо, което караше сърцето му да потрепва от безпокойство, колчем си спомняше за Чакра и за духа му.
Този постоянно възраждащ се ужас не престана да тормози плантатора от деня на описаното вече посещение на Дяволската канара, където той не стъпи повторно. Господарят на Гостоприемната планина дори вече не се решаваше да тръгне сам из планинските дебри, от страх да не би да се натъкне още веднъж на свръхестественото привидение.
С течение на времето уплахата вероятно щеше да избледнее. Наистина тя почна да замира и промеждутъците, през които тя изникваше, ставаха все по-големи. Лофтъс Воуан може би нямаше да успее да забрави напълно магьосника и съпровождащия смъртта му ужас, но вероятно щеше да престане да се измъчва от призрака на Чакра, ако в деня на пропадането на Смиджи в хралупата плантаторът не узна за нова поява на бродника.
Куоши съобщи, че когато се връщал в къщи, прекосявайки гори и хълмове, бе минал покрай една местност, наричана Дупката на призраците, и там бе видял „дух на старо Чакра“.