Поканеният търговец на роби улови въжената стълба, която му спуснаха за улеснение, и се покатери с пъргавината на стара маймуна до палубата на кораба. След някой и друг миг, посветен на ръкостискания и приветствия, които показваха, че капитанът и търговецът са стари познати и приятели, доколкото е възможна дружбата между двама разбойници, евреинът нагласи здраво очилата на носа си и започна да преглежда „товара“.
Глава IX
ФУЛАХСКИЯТ ПРИНЦ
На квартердека на кораба на робите, недалече от изходния люк, се бе изправил млад човек с особена външност, отличаваща го не само от белите, които образуваха екипажа, но и от черните и кафяви роби, които съставляваха товара. Облеклото, държанието и някои други незначителни подробности сочеха, че той не спада нито към едните, нито към другите. Той току-що бе излязъл от каютата и се въртеше на задната палуба.
Щом като имаше достъп до каютата и се ползуваше от привилегията да стои на квартердека, той, естествено, не спадаше към числото на „балите“ човешка стока, но, от друга страна, дрехите и цветът на кожата не позволяваха да се приеме, че той влиза в състава на корабния екипаж. Както облеклото, така и лицето издаваха африкански произход, макар чертите да не бяха от подчертан африкански тип. Те бяха по-скоро азиатски, или по-точно, арабски, ала в известно отношение те се различаваха и от арабските. Всъщност те се доближаваха повече до европейските черти, при все че цветът на кожата отхвърляше възможността въпросното лице да принадлежи към коя да е от европейските народности. Цветът на кожата имаше оттенъка на светъл флорентински бронз, който избива на кафяво.
Момъкът изглеждаше на около осемнайсет или деветнайсет години; висок и добре сложен, той имаше хубави вежди, които се виеха над големи топли очи; леко извит орлов нос, тънки, добре очертани устни; бели зъби, които изглеждаха бисерни поради контраста на тъмната краска на горната устна, и буйна къдрава коса с катраненочерен цвят.
Той по нищо не се различаваше така силно от тъмнокожите роби, както по облеклото. Докато те не носеха никакви или почти никакви дрехи, той, напротив, бе богато натруфен; лицето, гушата, ръцете и краката, от коленете до глезените, бяха единствените открити части от тялото. Туникоподобна къса дреха без ръкави от жълт сатен, покриваща риза с поли до колена, беше пристегната около кръста с пояс от червен китайски креп, по свободно висящите краища на който имаше сърмени ресни. Над лявото рамо се висеше преметнат ешарп от модър бурнусов плат, закриващ ръката, над която висеше; под него се подаваше полускрит ятаган с гравирана ножница и дръжка от слонова кост с резба. Тюрбан на главата и сандали от кордофанска кожа на краката завършваха тоалета.
Въпреки че облеклото имаше азиатски вид и притежателят му приличаше на индусите, известни под името „ласкари“, той бе същински африканец, макар и не от типа, който обикновено се свързва с тази дума и който буди представата за негроидни черти. Той спадаше към един народ, който се различава изцяло от негрите: великата нация на фулахите (фелдите), съставена от войнствени овчари, чиято страна се простира от границите на ДарФур до бреговете на Атлантическия океан; те са господари на Сокото и Тимбукту и фанатични последователи на лъжливия пророк; измежду тях излязоха заговорници против Лейнг4 и убийци на Мънгоу Парк5 в Куоро. От тяхната раса произхождаше и момъкът на задната палуба. Той не беше сам, придружаваха го трима или четирима мъже, които също се различаваха от нещастниците в трюма. По-простото облекло и скромната украса показваха обаче, че те са по-низши от него по чин, или, накратко казано, те бяха негови слуги. Смиреността, с която се обръщаха към него, и старанието, с което дебнеха всеки негов поглед и жест, издаваха навик на подчинение, а ако се съди по гъжвите на главата и начина да поздравят с темане, можеше да се заключи, че това е ориенталско раболепие.
Разкошът в момковите одежди се съчетаваше с надменност, която подчертаваше, че той е човек от знатно потекло, може би главатар на някое африканско племе.
А и в действителност той беше такъв човек — фулахски принц от сенегалския бряг.
Неговото присъствие или поява по тези места едва ли биха привлекли нещо повече от бегло внимание, ала тук, на другия бряг на Атлантика, на борда на един кораб за пренасяне на роби, те се нуждаеха от обяснение.
Очевидно беше, че той не се числи към злочестите човешки същества от трюма, осъдени на вечно робство. Нямаше признаци, че с него се отнасят като към пленник. Напротив.