От този момент той намисли да не се връща повече под покрива на Джейкъб Джесурън. Невъзможно бе да приеме за в бъдеще гостоприемството на един престъпник, на един предумишлен убиец. Момъкът начаса реши да се откаже от своята приятна работа и независимо, че напускането му щеше да предизвика скандал, той никога вече не можеше да направи свой дом Щастливата долина. Дори примамките на красивата Джудит не бяха достатъчно силни, за да го привлекат обратно.
Кюбина изслуша Хърбъртовите изявления с нескривано задоволство. При това той не бе съобщил на приятеля си много други тайни, които бяха достигнали до него и някои от които бяха извънредно важни за младия англичанин. Той ги запази, за да му ги разкрие при по-удобен случай, когато двамата нямаше да бъдат така притеснени.
Узнал истинската опасност, която застрашаваше чичо му, Хърбърт Воуан сякаш забрави всичко останало. Умът му бе погълнат от мисълта как да избърза, за да се притече на помощ на своя сродник. Той изглежда забрави и прости всички обиди и оскърбления, дори и огорчението, което го бе засегнало най-силно — студения, леден поклон на Смиджиевия бал.
Отвъд Дяволската канара, не много далече от пътеката, по която се движеше тройката, се простираха земите на мароните. Едно изсвирване е рог щеше да се чуе от момците от четата, които по това време бяха без съмнение заети с обичайното си занимание: лов на диви свине.
Кюбина знаеше това и когато стигнаха на онова място на пътя, което бе най-близо до маронското селище, той поспря, за да обмисли.
Сетне, преценявайки, че якият млад англичанин и страшният лейтенант са достатъчни, той се отказа да вика когото и да било на помощ и продължи по пътеката, водеща към шосето за Савана.
Глава LXXXIX
РАЗХОДКА С КОН
Джесурън не мръдна от чифлика през целия ден. Необяснимото изчезване на неговото протеже го накара да отложи посещението при пастора, а очакваше се да дойде и Синтия.
Търговецът на роби се надяваше да узнае от мулатката последните новини. Несъмнено тя бе в течение на по-скорошни събития, които не бяха известни на Чакра, иначе евреинът щеше да отиде да се посъветва с оракула на Оуби в Дупката на призраците. Робинята навярно беше в течение на всичко. Най-малко тя щеше да съобщи на чифликчията дали е дала смъртоносното питие, кога и как.
Всички тези факти заслужаваха да бъдат научени и Джесурън остана в къщи, за да изчака пристигането на Синтия.
Не така стояха нещата с Джудит. Разкъсвана от мъка, тя не беше в състояние да понася бездействието. Не я свърташе в къщи и тя реши да излезе навън, ако не да успокои, поне да разсее мислите си. Малко подир закуска тя заповяда да оседлаят коня й и да го приготвят за езда.
Онова, което тревожеше еврейката, бе, че Хърбърт изчезна именно в деня, когато чичо му замина. Съвпадението бе странно!
Джудит извика говедаря, който бе открил дирите в калта.
— Сигурен ли си, че видя следите на младия господин Воуан?
— Съвсем сигурно, господарке Джесрон. Първа диря негова.
— А другата? Как изглеждаше тя? И тя ли е следа, от мъж?
— Да, господарке, и тя следа от мъж. Аз досега не видял Такава голяма следа, от жена. Сигурно подметка, която оставила следа в кал, на мъж, но то не ботуш на господар като ботуш на млад господар Воон.
С камшик в ръка Джудит потъна в размисъл.
Може би е пратеник? От кого другиго, ако не от Кейт Воуан? С кого другиго той се познава? Що за необикновен начин за влизане във връзка? Защо пратеникът се бе приближил до Хърбърт по този загадъчен начин, понеже прясната кал по ствола на палмата сочеше, че едно и също лице е изкачило дървото и е оставило дири при градинския зид. Намерените предмети в люлката не бяха ли хвърлени, за да събудят и предупредят спящия?
Ясно — някакво тайно послание, изпроводено по обигран пратеник! Явно — Хърбърт бе скритом напуснал къщата!
Ала с каква цел? Изключено да е нещо обикновено! Невъзможно! Той не бе отишъл на лов. Наистина той бе отнесъл ловната си пушка, то това не представляваше (никакво доказателство, че възнамерява да прекара деня в дебнене на дивеч. Хърбърт имаше навик да взема пушката си всеки път, когато излезеше из полето или гората. А в същото време той бе оставил другото необходимо снаряжение. Не бе отишъл на лов! Нищо подобно!
Пратеникът е носил любовно послание — покана за среща, на която Хърбърт се е отзовал бързо и на драго сърце.
— Охо, ако е така — закани се гордата пламенна жена и се метна на гърба на коня, — ако е така, няма да ми се укрие. Ще си отмъстя!