— Ай, мноого добре. Гоотов съм да се въърнем. Но, драга ми Кейт, що за дяявол момииче сте, повярвайте ми. Искаате да ми изиграаете лоша шега като годеницата от преданието. Ай, ай! Много забаавно! Както и да ее! Имаате повече щастие от оноова злочесто същество. Видяях беелия ви ешарп между зелените дъървета и той ми покааза мяястото, дето се криеете. Ай, ай.
Смиджи и не подозираше колко много неговата годеница бе застрашена от съдба, близка до участта на хвърлилата се в пропастта изоставена годеница от народното сказание. А Кейт и не предполагаше, че дължи живота си на контето.
Глава XCV
ДОКЛАДЪТ НА СИНТИЯ
Синтия не закъсня да се отзове на поканата на евреина, който имаше влияние върху нея. Това влияние не беше така мощно, както обаянието на магьосника; то не беше и така тайнствено, защото се дължеше на парите. Мулатката обичаше парите, както повечето от хората. Парите са източник на наслади, а робинята имаше слабост към развлеченията.
Синтия намери много скоро повод да прескочи до чифлика — още повече че господарят отсъствуваше. Но дори и да си бе в къщи, тя лесно щеше да съчини някакво оправдание или по-скоро щеше да се измъкне, без каквото и да е извинение.
В дните, които описваме, робството в Западна Индия, и по-специално на остров Ямайка, бе изменило своя характер. Гласът на Уилбърфоурс и на Кларксън бе проникнал до най-отдалечените кътчета на острова и робите от плантациите се вслушваха вече в шепота, който им обещаваше близко освобождение. Търговията с роби бе забранена и се очакваше, че скоро ще бъде премахнато и робството.
Надеждата за спасение вдъхваше смелост на черните роби и угодническото подчиняване на прищевките на господаря и бича на надзирателя, познато в миналото, почваше да изчезва. Нерядко робите се „самоотлъчваха“ с дни и се връщаха, без да се страхуват от наказания. Понякога направо бягаха завинаги. Метежите по плантациите се бяха превърнали в обичайно явление и често завършваха с пожарища и кървави сблъсквания. Не една банда бегълци се укриваше из непристъпните планински дебри, където — въпреки усилията на властта и създадената охрана, поверена на някогашните избягали роби, превърнали се по-късно в марони, които изпълняваха сега малко нехайно задълженията си — бегълците се бореха отчаяно за независимостта си и поддържаха съществуването си чрез дребни кражби или по-едри грабежи. С новите бегълци се повтаряше историята на първоначалните марони, докато по отношение на самите марони белите бяха приложили мъдрото, но безнравствено правило: „Остави крадеца да лови крадците“ — и им бяха възложили да преследват и да ловят избягалите роби.
При подобни условия на робство дръзката Синтия не бе жената, която би се срамувала да поиска разрешение за излизане или би се страхувала да се измъкне без позволение. Затова почти веднага след връщането на Синия Дик тя се яви в чифлика.
Сведенията, които донесе, макар и да не обясняваха къде се намира изчезналият книговодител и на какво се дължи отсъствието му, бяха твърде интересни за евреина, тъй като му разкриха подробности, които го изпълниха със задоволство.
Джесурън бе научил от Синия Дик, че кустосът е заминал, но сега узна от мулатката допълнителната подробност, че преди да тръгне, плантаторът бе изпил лютото биле. Робинята го бе сипала в налетия за изпроводяк суизъл.
Вестта бе особено важна заради тревогите, които чифликчията бе почнал да изпитва във връзка с испанските си наемници. Ако заклинанието свършеше своята работа така бързо, както бе заявил Чакра, смъртта щеше да превари злодеите и щеше да направи излишно изпълнението на опасната им задача.
Синтия съобщи и друга интересна подробност. Отзарана, след като господарят й тръгнал на път, тя се видяла с Чакра. С магьосника тя се уговорила да се срещнат на обичайното място за свиждане в зависимост от заминаването на кустоса. Понеже плантаторът потеглил за Савана, робинята се явила при коромантиеца, за да го осведоми за събитията около отпътуването на г. Воуан. Синтия допускаше, че Чакра е хукнал по петите на кустоса. Магьосникът не й казал, че смята да го стори. Но тя считаше, че негърът има подобно намерение. По време на разговора той изтървал някоя и друга дума, даваща на мулатката основание да направи това предположение. А и при раздялата, вместо да се върне в бърлогата си, в Дупката на призраците, той се отправил към пътя за Савана.
Това бе най-същественото от Синтиевия доклад и след като получи добро възнаграждение за донесението, робинята се прибра в Гостоприемната планина.
Въпреки задоволството, което получените сведения донесоха на Джейкъб Джесурън, те далече не разведриха смутения му дух.