Хърбърт Воуан продължаваше — все така необяснимо — да отсъствува. Часовете летяха, свечери се, а от него нямаше и вест. Търговецът на роби, както и дъщеря му почнаха все по-силно да се тревожат.
Джудит бе озадачена и измъчена. Съмнението, че Хърбърт има среща с братовчедка си Кейт, се бе поразсяло от онова, което тя видя и не видя, защото еврейката че се върна в къщи направо от Дяволската канара. Съгледвачката остана известно време да дебне около планинската чука, очаквайки, че ще се мерне сам Хърбърт. И тъй като той не се вести, нито се откри някаква диря от него, Джудит с облекчение заключи, че подозрението й в края на краищата е само рожба на въображение и че няма никаква уговорена среща между братовчедите. Кейтиното изкачване на Дяволската канара изглеждаше малко странно, ала Смиджи бе последвал годеницата си и еврейката не дочу онази част от разговора, в която франтът призна, че случайността му помогнала да открие къде се е дянала младата креолка.
Размишленията помогнаха на ревнивката да укроти наранения си дух, но само до известна степен, защото Хърбъртовото отсъствие бе зла прокоба, особено когато Джудит си припомни избухналото напоследък между нея и момъка сблъскване.
Еврейката не се разкайваше за злодеянието, което бе наумила и което несъмнено щеше да извърши, ако Смиджи не бе се явил така навреме на сцената. Изтръгналите се от устните на девойката слова издаваха достатъчно ясно с какво е заета мисълта й. Макар че мъжът, чието име младата креолка помена, не присъствуваше лично, съгледвачката бе уверена, че Кейт е нейна съперница.
Ако Джудит бе извършила престъплението, може би щеше да изпита угризения, ала за своите помисли ревнивката не съжаляваше ни най-малко. Страстта, по-необуздана от всеки друг път, я заслепяваше.
Когато ездачката се прибра в къщи, баща й не получи особени обяснения. Дъщерята му разказа само, каквото намери за уместно да му повери. Фактът все пак, че тя не бе срещнала по време на ездата книговодителя, правеше още по-трудно разбираемо изчезването му.
Глава XCVI
ДЕН НА ДОГАДКИ
Привечер следите в калта бяха наново изследвани. Джесурън отиде лично да ги проучва. Той разпита повторно изкусния говедар и сега излезе наяве друго обстоятелство или по-право воловарят направи догадка, която не бе му хрумнала по-рано, защото не бе обърнал внимание на подробностите, върху които той я изгради.
В подметката на ботуша, оставил чудноватия отпечатък, имаше една особеност, която накара говедаря да предположи кой може да бъде неговият собственик. Скитайки с добитъка из гората, той бе виждал диря, която съответствуваше или най-малко приличаше на тази следа.
— Ако то същото, господарю — заяви той в отговор на кръстосаните въпроси на евреина, — тогава зная кой прави стъпка. То стъпка на капитан на марони.
— Кюбина?
— Да, точно.
Чифликчията изслуша предположението с нескривано безпокойство, което нарасна, когато му съобщиха друго неизвестно обстоятелство, че маронът Куокоу, който бе задържан заедно с Хърбърт в деня на първата им поява в чифлика, бил виждан напоследък да си шушука скритом е младия англичанин.
Свидетел на случайното наблюдение беше Синия Дик.
Търговецът на роби се бе сетил за Кюбина още сутринта. Новооткритите обстоятелства засилиха подозрението му.
Необходима бе една последна брънка, за да се сключи веригата на доказателствата, и тя бе открита в останалата в люлката лула, един доста своеобразен предмет, състоящ се от желязна чашка и тръбица, направена от големия пищял на ибис.
Щом показаха на говедаря луличката, той тутакси я позна. Беше „чибучето“ на капитан Кюбина, което воловарят бе виждал неведнъж между зъбите му.
Джесурън не се съмняваше повече с кого е потеглил книговодителят му. До същия извод стигна и Джудит, която взе участие в разследванията.
Еврейката бе твърде доволна от резултата. Тя се радваше, че не е нещо по-лошо. Вероятно младият англичанин бе отишъл на гости на марона, с когото той се познаваше, както бе известно на Джудит, понеже тя бе в течение на всички обстоятелства, свързани е първата среща на двамата младежи. Нямаше нищо необикновено, че помежду им се бе родило приятелство, плод на изключителните обстоятелства на запознанството. Може би любопитство бе подтикнало Хърбърт да придружи марона до планинския му дом, и то бе достатъчно, за да се обясни отсъствието на младия англичанин.
Наистина оставаха някои неосветлени подробности: идването на капитан Кюбина в чифлика, двойната му диря в двете противоположни посоки, бързото тръгване на Хърбърт, без да уведоми дъщерята или бащата. Всички тези обстоятелства оставаха подозрителни и макар новоразкритите факти да поуспокояваха еврейката, те не премахнаха напълно нейната обърканост.