Тяхната охрана бе решила да не им дава подобна възможност, защото, при все че Хърбърт и Кюбина не виждаха какво има в колибата и не знаеха що за гледка ги очаква, имаха основание да предполагат, че нехранимайковците са подготвяли или са извършили някакво злодеяние. По пътя преследвачите бяха срещнали пътници, които им разказаха подробности върху тайнственото движение и начина на пътуване на негодниците.
Вързаният за дървото кон, оседлан и стегнат за път, бе едно от най-тревожните обстоятелства. На тримата другари не бе известно чие е животното, ала щом го зърнаха, сърцата им се свиха от предчувствие, че пристигат много късно.
Припряността, с която испанците гледаха да се измъкнат от хижата, когато спасителите ги пресрещнаха на изхода, не бе добро знамение. Сега Хърбърт и двамата марони очакваха да намерят в колибата човешки труп, може би повече от един, защото не виждаха никъде и слугата Плуто.
Куокоу, свикнал да борави с всякакъв вид въжета, особено разнообразните жилави стебла, с които са преплетени ямайските лесове, чевръсто завърза испанците китка за китка и глезен за глезен така стегнато, както би се справил най-опитният тъмничар. Дългото упражнение при лова на избягали роби го правеше изкусен в една област, която всъщност представляваше част от професионалната подготовка на всеки марон.
Спасителите влязоха в хижата, където цареше мрак, черен като смъртта. Те останаха известно време неподвижни, мъчейки се да свикнат с окръжаващата ги тъмнина. Всички мълчаха и бе толкова тихо, че се чуваше дишането на тримата прави и двамата завързани на земята мъже. Най-после новодошлите успяха да различат в ъгъла неясното очертание на човек, изтегнат на нисък нар.
Не без трепет Куокоу се приближи, наведе се над лежащия и го докосна предпазливо.
— Човек! — прошепна той. — Заспал или мъртъв!
— Мъртъв! — извика негърът след миг, когато при опипването пръстите му попаднаха на леденото чело. — Мъртъв и изстинал вече.
Кюбина и Хърбърт пристъпиха напред, наклониха се над трупа и провериха Куокоувото твърдение.
Чие тяло лежеше на одъра? Можеше да не бъде трупът на Лофтъс Воуан? Кой знае дали не бе на черния прислужник Плуто?
Не, не беше трупът на негър. И без светлина можеше да се установи това обстоятелство. Достатъчно бе да се опипат косите, за да се заключи, че на нара има проснат бял мъртвец.
— Хвани един кокуйо73! — заповяда капитанът на своя лейтенант.
Куокоу излезе навън. Ниско край гората играеха бледожълти искри, приличащи на млечен път от звезди в движение. Те бяха lampyridae или обикновени светулки. Негърът не се интересуваше от тях. От време на време мракът се прорязваше от пламъчета със златистозелен цвят. Те се излъчваха от едрия бръмбар кокуйо.
Маронът свали старата си шапка и я заизползува като мрежа за ловене на насекоми. След няколко замахвания той успя да улови един кокуйо.
Куокоу се върна в хижата и доближи бръмбара до лицето на починалия. Зеленозлатистата светлина, която насекомото излъчваше от две подобни на очи плочици на гръдните членчета, не задоволи марона. Той бе достатъчно добре запознат с живота в гората, за да получи по-ярка и силна светлина. Той разтвори с пръсти крилцата и изви назад с палец коремчето, за да разкрие овалното огнище от оранжева светлина, която се вижда само когато насекомото лети. Фосфорната лампичка освети един кръг от около цял ярд. В средата на кръга бе лицето на мъртвеца и светлината на бръмбара бе достатъчно силна, за да могат да се различат сгърчените черти на кустоса Воуан.
Глава CII
ДВОЙНО УБИЙСТВО
Никой от тримата не бе изненадан. Те бяха подготвени за трагичния завършек.
Куокоу изруга невъздържано, Кюбина се почувствува огорчен по различни поводи, а Хърбърт изпита болка, която щеше да бъде много по-силна, ако сродникът му бе достоен за неговата скръб.
Естествено бе да разследват причините за кустосовата смърт. И тримата бяха твърдо убедени, че убийци са испанските ловци на негри, затова почнаха да разглеждат трупа.