Той измъкна изпод бамбуковия нар една кратуна с яйцевидна форма, голяма колкото пъпеш. Тя имаше дълга конусовидна опашка, съставляващи част от тялото на самия плод и стеснена към дръжката. През опашката бе прекарана връв, за да може кратуната да се закачва на стената.
Магьосникът улови кратуната за дръжката и я приближи до светлината на кандилото със свинска мас, което бе вече запалил. Той заразглежда мълчаливо кратуната. Тя не бе цяла; не само че бе куха, но бе пригодена да се вмести в нея един твърде необикновен уред. На едната страна бе изрязана няколко инчова дупка с форма на трапец, чиято основа бе към издутото тяло, а горната тясна страна се намираше към опашката.
На височина до долния ръб на отвора кратуната бе пълна със свинска мас, в средата на която се подаваше фитил от дървесен памук. В дъното бяха поставени едно срещу друго две късчета от строшено огледало.
Съоръжението напомняше рефлекторна лампа и имаше в действителност подобно предназначение.
След като разгледа апарата внимателно, собственикът му остана доволен от неговата изправност. Той прибави малко прясна мас и подсили фитила, сетне сложи лампата настрана и продължи да приготовлява другите принадлежности, които му бяха необходими за нощния поход.
Сега той измъкна един прът, дълъг около четири фута, и парче здраво въже, които постави встрани.
Към тях коромантиецът прибави нож с дълго острие и тежък кремъклия пищов, който той зареди, слагайки му внимателно нов фитил. После ги закачи на кожен пояс, който пристегна на кръста си.
— Не очаквам — замърмори си магьосникът, докато се препасваше със страшните оръжия — да става нужда от тях. Долу никой не ще сяда да се сражава. Този голям господар, кой идва напоследък в Гостоприемна планина, се плаши от сянка на кама, разправят хора. А негри, щом виждат пищов, всички ще бягат. Ако пищов не помага, ще свалям маска. Кога виждат стари Чакра, всички ще хукват презглава. Не ще посмее да се връщат в плантация до среда на друга неделя. Въф!
Липсваше едно последно оръжие — голяма черна бутилка ром. Изродът я измъкна от едно затулено скривалище и я огледа на светлината, за да провери дали е пълна.
— Това шише — рече си той, слагайки го в един джоб на наметалото — Чакра пази за извънреден случай. То сега най-хубаво оръжие за мои цели. Кога разбойници пийват ром, те не знаят вече страх. Да се гръмна, време да потеглям! Докато стари Адам вижда телемграф и идва през планина, ще става тъкмо час да почваме работа.
Завършвайки с това размишление, черният злодей взе своя „телеграфен апарат“, прекрачи прага и бързо напусна колибата.
Глава CVIII
СИГНАЛИЗАЦИЯ
След краткия тропически здрач над остров Ямайка се спусна нощ. Тя обещаваше да бъде тъмно като в рог. Месецът щеше да изгрее след полунощ, но и тогава не бе известно дали ще се покаже, защото небесният свод бе покрит с гъста завеса от черни кълбести облаци, през които не проблясваха звезди, нито прозираше синева.
Долини и планини бяха загърнати в непрогледна тъма. Дяволската канара, най-високият и личен връх на мили околовръст, бе обвита в пълен мрак. Скалистата чука така неясно се очертаваше на тъмния фон на небето, че хората от долината не можеха да зърнат челото и.
По тясната урва, която извеждаше на върха, се мъчеше да налучка пътя един човек, чийто черен цвят, уродлива снага и свирепо лице не можеха да се различат в околната мрачина. Видението се появи около половин час след залез слънце. Едва ли е нужно да се поменава, че странникът бе коромантиецът Чакра. Кой друг би дръзнал да се катери на Дяволската канара в тази доба? Що диреше той тук? Нека оставим действията да разкрият замислите. Когато излезе на площадката, той развърза възела, който крепеше коженото наметало на раменете му. Свали дрехата и я разстла на камъка. С помощта на няколко върви той закрепи единия край на кожуха за пръта, който носеше. Щом всичко бе готово, магьосникът вдигна дрехата с тоягата и отиде при палмата. Там той постави пръта напреко на стеблото, на височина на простряната си ръка, и го завърза здраво за ствола. Наметалото увисна разпънато в цялата си ширина от напречната тояга.
При работата си негърът явно държеше сметка за направлението. Повърхността, която образуваше обтегнатата дреха бе обърната с едната си страна към долината на Гостоприемната планина и обработваните земи между плантацията и Монтего Бей, а обратната страна бе насочена към Черните полета на Трелоунийските хълмове — един див край, където нямаше ни едно стопанство, ни едно селище на бели хора. Ала в тази пустиня се срещаха своеобразни заселища на чернокожи, защото там бяха любимите сборища на укрили се роби, леговищата на разбойници, скривалищата на бегълци.