Выбрать главу

Евреинът се запъна леко, сякаш се мъчеше да оглади мисълта си.

— Предполагам, малко черна стока за продан? Нещо чух, че вчера докарали нов товар. Вероятно сте откупили част от него.

— Да-да, купих една малка чащ, съвжем малка чащ. Нямах пари за повеше. Бога ми!… Робите штават вше по-шкъпи, не мога веше да купувам. Тоя жлух, дето го пушкат, ше ще шпрат търговията ж роби, ще ни разори вжишки. Не ли е така?

— О, не виждам от какво можете да се страхувате. Дори да приемем, че британското правителство ще гласува подобен закон, той ще си остане мъртъв. Те не са в състояние да охраняват целия африкански бряг, нито пък бреговете на Ямайка. Струва ми се, г. Джесурън, че вие и тогава пак ще успеете да изкарате малко роби на сушата, нали?

— Уви, гошподин Вожан, не! Никога! Никога не бих дръжнал да нарушавам законите. Ако шпрат търговията, ще прещана да се занимавам с нея. Робите ще щанат много шкъпи за един беден евреин като мен, за да мога да търгувам с тях. Бога ми, те и сега са много шкъпи!

— Празна работа, че робите поскъпват! На вас ви изнася да говорите така, защото навярно искате да ми предложите да купя от стоката ви.

— Не, сега не, тошно сега не. Може би ще имам нещишко за продан след ден-два, но тошно сега не. Нямам ни една глава готова за продан на пазара. Тая сутрин ишкам да купя, не да продам.

— Да купите! От мене?

— Да, от ваш, гошподин Вожан. Щига да ще готов да продадете.

— Я гледай ти каква изненада, драги съседе. Знаех, че винаги сте готов да продавате, но за пръв път чувам, че Искате да купите роби от плантациите.

— Да си кажа правишката, имам един клиент, който ишка едно хубаво момише, за да му прижлужва на масата. Ижмежду моите роби няма нищо подходящо. Шпомних си, ше вие купихте от мене едно момише, та ако ми го дадете, тамам ще ми свърши работа.

— Кое момиче имате предвид?

— Оная малката фулахка, която ви продадох миналата година, тошно жлед като прибрахте тръштиката.

— Аха, Йола?

— Май ше така се казваше. Понеже я купихте страшно евтино, жмятам, ше няма да бъде неижгожна жделка, ако ви дам, да речем, десет фунта ощровни.

— Охоо! — сви презрително рамене плантаторът. — Няма да го бъде, даже и да възнамерявам да продам момичето, ала аз изобщо не смятам да се деля от него.

— Да кажем тогава двайсет?

— Нито два пъти по двайсет, съседе. В никакъв случай не бих продал Йола за по-малко от двеста фунта. Тя се оказа рядко ценна прислужница…

— Двешта фунта — подскочи евреинът от стола. — Ами ше, гошподин Вожан, на ощрова няма ни едно шерно момише, което да зажлужава такава цена. Кам да мога да продам нещо от щоката си за толкова пари. По двама души продавам за двеща фунта.

— Защо, господин Джесурън? Че нали преди малко твърдяхте, че робите поскъпнали.

— Пошкъпнаха, наищина. Ама вие ишкате двойно повеше. Божишко… нали не говорите сериозно?

— Не, говоря сериозно! Даже и за двеста фунта…

— Да не правим повече пазарлък! — избърза да го прекъсне търговецът на роби. — Да не правим повеше пазарлък! Съгласен съм. Двеща фунта, божишко! Ще се разоря!

— Няма опасност, защото не ще ги приема.

— Не ще приемете двеща фунта!

— Не. Нито два пъти повече, ако речете да ми предложите.

— Гошподи! Шуден шовек ще! Защо да не вжемете парите. Ей ги, в джоба ми са.

— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, съседе. Но не мога да продам момичето за каквато и да е цена без съгласието на дъщеря ми. Аз й го подарих.

— Гошпожица Вожан?

— Да, тя е нейна прислужница и зная, че дъщеря ми се привърза много към нея. Не ми се вярва да се съгласи да продадем девойката.

— Но, гошподин Вожан! Нима ще допушнете дъщеря ви да ижтърве такава ижгодна жделка. Двеща фунта са много пари, много пари, ей! Момишето не щрува и половината. Ако ощане на мене, не бих дал и половината, ама да не сърдя клиента, той не е шкъпшия.

— На вашия клиент навярно е допаднала девойката? — каза г. Воуан, взирайки се изпитателно в госта си. — Тя е хубавичка, няма нищо чудно. Но ако е такава работата, да си призная, и на мене не ми се ще да пусна момичето. Колкото до дъщеря ми, само да усети, че се гласите за такива неща, не биха стигнали всичките ви пари.

— Гошподи, грешите, гошподин Вожан. Клиентът, за когото щтава дума, никога не е виждал момичето. Шищо и прощо има нужда от прижлужница на масата и аж се сетих за това момише, защото е тошно за него. Откъде знаете, ше гошпожица Вожан няма да се съгласи да се раждели ж него. Обещавам да и намеря друго момише като Йола, даже по-ценно от нея.

— Добре — рече плантаторът, след като поразмисли малко, явно съблазнен от изгодното предложение. — Щом пък толкова настоявате да купите девойката, ще поговоря с дъщеря си, но не разчитам на успех. Зная, че тя обича тая фулахка. Чувах, че бащата на момичето бил крал в родината му, и аз съм почти сигурен, че Кейт не ще се съгласи то да бъде продадено.