Единствените лица, които заемаха разкошното помещение, бяха Смиджи и младата господарка на Гостоприемната планина. И двамата не подозираха какво се бе случило по пътя за Савана, не знаеха за страшното събитие, което остави Кейт сираче и същевременно я лиши от гордата титла, която току-що й дадохме.
Прислужницата Йола шеташе нагоре-надолу. От време на време се вестяваше и Томс, за да изпълни някоя заповед на господаря си.
Макар да нямаше гости, франтът бе облечен в празнични вечерни дрехи: жакет, къси панталони, копринени чорапи и скарпинки със сребърни токи. Той бе свикнал да се кипри всяка вечер и спазваше така ревностно своя обичай, че дори и да нямаше в къщи никой освен черните слуги на стопанството, той пак би се явил в напълно светско облекло. Той спазваше повелите на модата с усърдието, с което свят монах съблюдава църковните канони.
Младият господар бе в добро настроение — той бе действително весел, а макар и странно, неговата дама бе по-малко тъжна, отколкото напоследък. Без съмнение нейната бодрост бе повдигнала и неговия дух.
На Смиджи не бе известно защо тя се бе освободила от обичайната си унилост, но той бе склонен да свърже разведряването й с предстоящия приятен обред, който трябваше да се извърши подир няколко дни. След седмица, две най-много можеше да се очаква, че г. Воуан ще се върне и тогава, както се бяха уточнили всички, включително и младото момиче мълком, нямаше да се отлага повече съединението на Гостоприемната планина с Монтагювия замък.
Контето заговори вече за невестинската прикя, за сватбеното пътешествие, което трябваше да ги отведе в голямата метрополия, и понеже по негово настояване Кейт седна пред арфата и по този начин създаде музикална атмосфера, франтът почна да славослави прекрасната „оопера“ с нейните вълшебства, така чаровни и привлекателни за него.
Друг път подобен разговор увеличаваше подтиснатостта на събеседницата му, но чудно — тая вечер той не предизвика подобна неприятна последица. Кейтините пръсти докосваха струните на арфата и изтръгваха от тях тонове, които далече не бяха жални.
Младата креолка всъщност и не слушаше венцехваленията на „меетропоолията“ и на нейната „оопера“, които лондончанинът сипеше с такава щедрост.
Макар и да седеше пред арфата и да дърпаше машинално кордите, девойката бе погълната от съвсем други мисли — мисли, свързани със сведенията, които Йола й предаде и които бяха истинският извор на внезапната радост. С тях се обясняваше и ведрината, която се разля по лицето на младата господарка.
Кейт, и не допускаше, че трупът на баща й, поставен — студен и безжизнен — на носилки и обкръжен от чужди хора се намира в този момент на по-малко от пет мили от господарския дом на Гостоприемната планина и бавно се приближава към останалото без господар имение.
Още по-малко тя подозираше, че докато забавлява Смиджи, от друго направление към жилището се придвижват зверове в човешки образ, че техните тъмни сенки, устремени към светлината на прозорците, ту се спират, ту се промъкват крадешком напред и прилазват все по-близо и по-близо до стените на къщата.
Младата креолка не виждаше тези зловещи, подобни на адски изчадия същества, не предполагаше, че те дебнат от вън, дошли за грабеж и похищение, а при нужда и за убийство.
Нито господарката на дома, нито Смиджи, нито някой друг от Гостоприемната планина забеляза или предугади тайното приближаване на злодеите, които сполучиха да се прилепят до къщата безпрепятствено.
На седящите в големия хол не бе казана дума, не бе даден знак за предупреждение и изведнъж в него нахлу с див рев и се отдаде на насилие половин дузина дяволски чудовища, хора с потресаващ вид, едни с черни маски, други с открити лица, кои го бяха още по-страшни за гледане.
Един изверг с исполински ръст, маскиран и загърнат с широко кожено наметало, недостатъчно да прикрие уродливостта на гърбицата му, се спусна направо към мястото, където седеше красивата арфистка. Той блъсна арфата настрана и преди младото момиче да смогне да скочи от стола, го хвана за китката.
— Въф — чу се високо носово възклицание под маската. — Улових най-подир моя малка Куошеба! След толкова години желание. Квартеронка, нейна майка се изплъзна от мои ръце и се подигра с мене, но сега ще се погрижа да се не повтаря същото и с щерка. Идвай с мене!
При тези слова похитителят повлече своята жертва през помещението към стълбището.
Плахата намеса на Смиджи не помогна. С един замах на дългата си, прилична на бухалка ръка, хищникът с кожената дреха блъсна контето и го търкулна на пода.