Лесно е да се отгатне: една девойка, която познаха и двамата — любимата на единия, сестрата на другия, Йола.
Точно в този миг момичето се зададе откъм градинската врата. Когато влезе в двора, то не се спря, а избърза през градината към групата хора.
След минутка Йола се озова между брата и любимия си, споделяйки милувките и на двамата.
Без да се бави, тя заразправя премеждията си. Всички я слушаха с притаен дъх. Хърбърт Воуан — с вълнение, което разкъсваше сърцето му. Разказът беше кратък и все пак твърде дълъг за тръпнещите от притеснение и жажда за мъст мъже.
Девойката била в една от стаите при нахлуването на разбойниците в големия хол. Тя се спуснала между тях, без да се плаши от последиците. Подобно на Смиджи и тя била повалена на пода, където останала да лежи в несвяст в продължение на няколко минути.
Когато си възвърнала съзнанието и се огледала, видяла, че младата господарка я няма вече в помещението. В това време чудовищата се готвели да подпалят къщата.
Един вик отвън упътил Йола. Тя познала гласа на господарката си.
Скачайки на нозе, девойката се промъкнала през отворената врата и се спуснала по стълбището. Разбойниците били твърде залисани: едни с плячката, други е подпалването. Те или не забелязали прислужницата, или не счели за необходимо да се занимават с нея.
Щом излязла вън, Йола зърнала един уродлив великан да носи на ръце младата и господарка. Той имал на лицето си маска, но въпреки това фулахката познала, че той е същият човек, когото видяла предишната нощ заедно с чифликчията. Маскираният злодей, цялото внимание на когото било изглежда погълнато от ценната плячка, се отдалечил сам, оставяйки другите да довършат своето грабителско и разрушително дело.
Африканската прислужница, свикнала на подобни отвличания в собствената си родина, схванала инстинктивно невъзможността господарката й да бъде спасена в този час, затова тя изоставила мисълта да прави празни опити за намеса и решила да тръгне подир похитителя, та да узнае къде ще отнесе той жертвата си. В случай на успех Йола би могла при завръщането си в Гостоприемната планина да упъти онези, които щяха да потеглят по дирите на разбойниците.
Плъзгайки се безшумно по пътеката и стараейки се да не бъде забелязана, фулахката проследила злодея, без да го изпусне от очи нито миг. Мракът й помагал, а стръмнината и позволявала да гледа отдолу при по-малка опасност тя да бъде видяна отгоре.
Така тя вървяла по петите на чудовището нагоре по планинския скат, сетне свила полегато през склона, докато за нейно изумление звярът неочаквано потънал вдън земя, отнасяйки на ръце младата й господарка подобно на ужасен зъл дух от преизподнята, който е отвлякъл лъчезарна рожба на светлината и я носи към зловещия си дом в селенията на мрака.
Въпреки свръхестествения страх, който внезапното изчезване събудил в нея, сърцатата девойка се решила да се доближи до загадъчното място.
Както уплахата, така и изненадата й намалели до известна степен, когато тя надзърнала над една канара и забелязала блясъка на вода в дъното на една пропаст, зинала в краката й. В дрезгавата светлина тя успяла да различи някакво приспособление за слизане в бездната и това изведнъж разсеяло страха от свръхестественото.
Йола не правила опит да продължава преследването. Видяното било достатъчно да може тя да насочи освободителите. Тя се върнала назад по пътеката и побързала да се спусне по планинския склон.
Тъкмо си мислела за Кюбина и мароните — колко бързо нейният храбър възлюбен и безстрашната му дружина биха освободили клетата й господарка, — когато в проблясъците на трептящия пламък зърнала лика на оногова, за когото мислела.
Фулахката разказа набързо преживелиците си на Кюбина и на другарите му, които, без да губят минута, излязоха през градинската врата с цялата скорост, на която бяха способни, и се заизкачваха по планинския скат.
Йола остана с Куоши и другите слуги, които сега се тълпяха около пожарището и на играещата светлина изглеждаха като призраци.
Кюбина не се нуждаеше от водач. Злодейският разговор, който той бе подслушал, и събитията от предишния ден му бяха вече подсказали кой е авторът на пъкленото дело. Той не само го бе отгатнал, а бе убеден, че каквито и да бяха подбудите за престъплението, ръката, която го бе извършила е на Чакра коромантиеца.
Глава CXVI
МНОГО КЪСНО!
С устремността на хрътки, пуснати по прясна диря, и с цялата пъргавина на младите си силни нозе преследвачите бързаха по стръмната пътека, която водеше за Дупката на призраците.
Думите биха могли само бледо да изразят агонията, която разкъсваше сърцето на Хърбърт Воуан. Той не познаваше лично Чакра, но предишния ден Кюбина му бе описал напълно неговия нравствен и физически образ. Нищо странно, че младият англичанин трепереше от страх за участта на онази, която сега се намираше във властта на един толкова свиреп, сатанински изрод — нищо чудно, че момковата душа бе изпълнена с тревога.