Не хвалете Термопилите, не превъзнасяйте Вилхелм Тел и долината Грютли, а почетете с мълчание ямайските марони. Сред шепата тъмнокожи, живели двеста години в сърцето на Ямайските сини планини, се срещат витязи, не по-малко достойни за слава от героите на Спарта и Швейцария. Никой не е успял да сломи мароните. Техният горд дух не познава позора на поражението.
Няма нищо чудно, че отдавайки се на спомените за този забележителен народ, аз не можех да отделя очи от Трелоунийската планинска верига, и няма нищо чудно, че едва стъпил на ямайска земя, аз начаса се запътих към Сините планини.
Отидох там не само за да отпия от сладостния извор на великото минало, а и да проверя дали из тези места, осветени от юначни подвизи, са се запазили потомци на славното племе. Не се разочаровах. Аз се убедих, че в Трелоунийските възвишения мароните не са забравени, при все че след отменяването на робството те се бяха смесили с останалото население на острова. Аз открих многобройни потомци на мароните. Имах дори щастието да се запозная отблизо с един от най-възрастните участници във велики събития — истински чистокръвен марон, седемдесетгодишен белокос ветеран, който в онези далечни времена е бил безстрашен воин.
Разглеждайки все още внушителната, почти исполинска снага на стареца, аз повярвах в неговото юначество. „Каква величествена сграда трябва да са били някога тези раз валяни!“ — казвах си неволно аз.
Някои обстоятелства, за които е излишно да говоря тук, ме сближиха с този необикновен мъж и аз станах желан гост на планинската му хижа, където чух не едно повествование за отколешното минало. Разказите на стареца вълнуваха еднакво и двама ни. Покрай множеството увлекателни преживелици, които узнах от самия марон, аз научих и редица подробности от историята, която сега поднасям. И ако читателят я удостои със своето внимание, за това той ще бъде задължен не толкова на мене, колкото на тачения марон Куокоу.
Глава I
ЕДНА ЗАХАРНА ПЛАНТАЦИЯ НА ОСТРОВ ЯМАЙКА
Стопанството „Маунт Уелкъм“ — „Гостоприемната планина“ — е захарна плантация, и то една от най-хубавите в „Страната на изворите“; то се намира на около пет мили от Монтего Бей, в широка долина, между две заоблени възвишения. Двете рътлини се разстилат успоредно в продължение на повече от миля и накрая се съединяват с извивка навътре, за да образуват един прелестен хълм, който едва ли заслужава името, с което го наричат в имението — „планината“.
И двете възвишения са залесени почти до основата си; горите, които се състоят от бахарови дървета с лъскави листа, завършват от двете страни с редки дъбрави и островни храсти, пръснати живописно по зелените морави като в градина.
„Голямата къща“ или „Бъфът“ на стопанството, наречена „Гостоприемна планина“, е разположена в полите на хълма точно там, където двата рида се съединяват и една естествена площадка, която се издига много малко над равнището на долината, бе привлякла строителя.
По своя архитектурен стил сградата не се различава особено от останалите къщи от този вид, типичен за добре познатите плантаторски жилища в Западна Индия3. Единият етаж — долният, естествено, се състои от здрава каменна зидария; вторият кат, който е и последен, представлява чисто и просто дървена паянтова постройка, поставена върху каменна зидария и препокрита с американски дървени керемиди. Широко сводесто стълбище, оградено със здрави железни перила, води за втория етаж на истинското жилище, тъй като приземният кат се заема изцяло от складове, зимници и други домакински помещения.
Входната врата се намира на площадката на описаното по-горе стълбище и води направо в „хола“, просторно помещение във формата на кръст, разположено напреко през зданието от крило до крило и от край до край. Въздушната струя, която прониква през отворите на жалузите и преминава непрекъснато през хола, го прави по всяко време прохладен, а решетките на прозорците омекотяват блясъка на светлината, който под небето на тропика е току-речи толкова неприятен, колкото е и зноят. Незастланият под, изработен от най-твърдите местни дървесни видове и лъскан всекидневно, допринася също да се увеличи прохладата.
3
Наименование, дадено от Христофор Колумб, на група острови в Атлантическия океан, недалече от американския и мексиканския бряг, включващи между другото остров Ямайка, Антилските острови, Бахамските острови и т.н. Бел.прев.