Тялото на изгубилата съзнание малка Куошеба, провиснало гъвкаво в ръцете на човешкия звяр, не по-малко жесток от кръвожадния хищник, изглеждаше безжизнено като плячката на свирепия тигър.
Женският писък не се чуваше повече. Ужасът бе изтощил силите на креолката. Последвал бе припадък, приличащ на смърт.
За щастие на младото момиче загубата на съзнание продължи през всичкото време, докато похитителят го носеше из планината. То не изпита боязън от дивата горска пътека и от слизането в тъмния пустош на Дупката на призраците. Когато преминаваха през мрачния вир, то не се уплаши от стреснатата нощна птица, нито от грохота на близкия водопад. То не позна страх от часа, когато безчовечният изверг го понесе в ръцете си по пътеката, озарена от пламъците на покрива, под който то се бе родило и израснало, до момента, когато се свести в една схлупена триъгълна колиба, осветена от мижаво кандило, чиито лъчи падаха върху един добре познат образ — образа на магьосника Чакра.
Коромантиецът бе свалил маската си и се бе изправил пред Кейт с цялата си нравствена и телесна уродливост.
Невъзможно бе да се изпита по-силен ужас. Той достигна крайния предел. При подобни обстоятелства упреците ставаха безсмислени, възмущението щеше да бъде посрещнато само с грубост.
Макар и да не можеше да схване ясно положението си, младата креолка не помисли, че сънува. Никой сън не можеше да бъде така потресен като това, което тя виждаше. И все пак трудно бе да се повярва, че подобна страшна картина може да бъде действителна.
О, господи, тя беше истинска! Чакра стоеше пред Кейт — неговият груб глас кънтеше в ушите й. Тонът му бе насмешлив и тържествуващ.
Кейт Воуан се намираше на бамбуковия нар, където я бе поставил магьосникът. Там тя пролежа, докато откри при възвръщане на съзнанието кой е насреща й. Тогава тя се изправи — не на нозе, защото намесата на коромантиеца не й позволи да стане на крака, а полулегнала, готова да побегне. Тя не мръдна от това положение отчасти от страх, отчасти от безнадеждността на всеки опит за спасение.
Изродът застана пред нея. В какво положение? Заплашително ли? Не! Той не се закани — ни със слова, ни с движения. Напротив, той бе съвсем хрисим, съвършено примирителен — влюбен обожател.
Той коленичи пред девойката, повтаряйки любовни клетви. О, небеса, клетви — по-страшни от заканите за отмъщение!
Младото момиче бе премного изплашено, за да отговаря. То дори не слушаше отвратителните думи. То едва ли бе в много по-ясно съзнание, отколкото по време на припадъка.
След време коромантиецът сякаш изгуби търпение. Неговата неестествена страст възропта против въздържаността на девойката. Той осъзна безнадеждността на своето противно ухажване. Безразсъдно бе да се отдава на този трескав любовен блян с надежда, че той ще бъде споделен — една надежда, от която, както се твърди, били вдъхновявани сатирите. Отблъскващото държане на онази, която бе предмет на демоничното му ухажване, нескриваното отвращение, твърде явно изразено в изплашените й черти, показаха на Чакра колко напразни са усилията му.
С внезапен жест той се отказа и се изправи в едно положение на решителност, която издаваше някакво зловещо намерение. Кой знае какво?
Едно пронизително изсвирване, идващо отвън, предотврати изпълнението му или най-малко го отложи за известно време.
— Сигнал на стари чифликчия — промълви изродът очевидно раздразнен от прекъсването. — Какво иска посред нощ? Предполагам нещо заради тоз и загубен книговодител. Нищо не знам. Втори път свирка. Трети път! Значи бърза. Какво е това? Четвърти път! Сигурно има голяма беля. Трябва да отивам при него, трябва да отивам. Той никога не свири четири пъти, ако не се намира в отчаяно положение. Чудно какво ще иска?
— Не се тревожи, малка Куошеба — добави магьосникът, като се обърна към безмълвната си пленница. — Не се безпокой, че мене пресича евреин. Работа между тебе и мене ще отлагам, дорде се връщам. Тогава може би ще намирам тебе не така опърничава. Идвай тук! Стой тук! Не трябва тебе да вижда чифликчия!
Чакра сграби несъпротивляващата се девойка за китката и се накани да я отведе извън колибата.
— Ха! — възкликна той и се спря внезапно, за да размисли. — Там също не добре! Стари чифликчия не бива да знай, че тя тук. На никаква цена. Тя може да се връща в колиба, затова трябва да вържа нея. Ами ако вика и чува нея? Трябва да запушвам нейни уста.
Продължавайки да държи жертвата си за китката, той се заозърта в колибата, за да търси онова, което му бе нужно.