— Ха! — подвикна той, вдъхновен от ново хрумване. — Защо си бия ума! Това по-добро, отколкото да връзвам нея и да запушвам уста — по-добро и от двете. Сънно заклинание! Точно това ще прави тебе да кротуваш. Къде тургам шише не помня. Ха, ето!
Магьосникът присегна със свободната си ръка и извади от един приличащ на джоб отвор в покрива от палмови листа един предмет, който представляваше дълго тясно стъкло, пълно с някаква тъмноцветна течност и запушено плътно.
— Сега, млада господарке — каза той, като извади тапата със зъби и се приготви да даде на пленницата си от питието, — да пийваш една глътка от това шише. Не се плаши. То не вреди. Само хубаво ще прави на тебе. Ще се усетиш много добре, да се гръмна. Пий!
Клетата девойка се дръпна инстинктивно назад, ала чудовището пусна китката й, улови я за косата и извивайки гъстите и плитки между черните си пръсти, стисна главата и здраво като в менгеме. Сетне с другата си ръка пъхна гърлото на шишето в устата й, провря го между зъбите и изля част от течността в небцето й.
Младата креолка не се опита да вика, нито да се съпротивлява. Тя погълна почти доброволно питието. В този миг тя беше така омаломощена, че едва ли би имала сили да се бори, дори да знаеше, че й се дава отрова.
Въздействието на питието не се различаваше от това на отровата и взе надмощие над нея със същата бързина, защото Чакра и даде сок от калалуйа — най-мощната от упойващите билки.
Няколко секунди след като течността бе погълната, лицето на страдалката се покри с мъртвешка бледност, през тялото й премина леко трескаво потръпване, издаващо внезапното отпускане на мускулите. Неустойчивите й нозе се подкосиха и тя би се строполила на земята, ако не беше подкрепящата ръка на зловещия заклинател, който причини тоя необикновен унес.
Младата креолка се отпусна в ръцете му явно безчувствена, приличаща повече на мъртва, отколкото на заспала.
— Сега — прошепна магьосникът без знак на смайване от случилото се, което съвсем не бе изненадващо за него, тъй като той дължеше славата си именно на това сънно заклинание, — сега, моя сладка Куошеба, ти ще спиш тихичко, докато аз реша да събуждам тебе отново. Не тук обаче. Ти ще дремваш на открито. Трябва да тургам тебе на място, където стари чифликчия няма да вижда теб, иначе той може да пожелай тебе за себе. Хайде насам!
При това безпредметно обръщение към изгубилата съзнание жертва злодеят вдигна плячката си на ръце и я изнесе от колибата.
Навън той се спря и се огледа, като че търси място, където да отнесе товара си.
Луната се бе издигнала над хоризонта и нейните лъчи почваха да проникват слабо дори в мрачната самота на Дупката на призраците. Гъстак ниски храсти, растящи точно извън свода на памуковото дърво, предложи изглежда място за укриване и Чакра се канеше да отиде натам, когато погледът му попадна на водопада. Коромантиецът се отказа от предишното си намерение и се насочи към водопада.
Щом стигна до канарата, над която падаше струята, той спря за миг на ръба на кипящото корито, сетне, приповдигайки облеченото в бяло безчувствено момиче, което лежеше безпомощно в ръцете му, чудовището се плъзна зад струите пенеща се вода и неочаквано изчезна като речен демон от сказанията, отнасящ в подводната си пещера чаровна пленница, която е успял да примами в леговището си, унасяйки я в дрямка, по-съдбоносна от смъртта.
След малко страшният изрод се показа отново на брега, ала без товара си. Чувайки отново подсвирването над скалите, той се запъти надолу по потока и избърза към лодката.
Глава CXIX
НОВА ЗАДАЧА ЗА ЧАКРА
Когато се изкачи на върха на скалата, Чакра намери Джейкъб Джесурън в едно състояние на нетърпение, граничещо с мъчение. Чифликчията се разхождаше между дърветата нагоре-надолу, напред-назад, и на промеждутъци удряше с чадъра си земята, като необичайно често произнасяше любимите си възклицания „гошподи!“ и „божишко!“
От време на време се чуваше дълбоко ахкане, което свидетелствуваше, че той се измъчва от нещо, което гнети душата му.
— Какво има, господарю Джейк? — запита магьосникът, когато излезе над пропастта. — Нещо нередно, ако се съди по свирнята ви. Чух да свирите четири пъти.
— Нещо нередно! Много нередно, дявол да го вжеме! Защо се забави, Шакра? — добави чифликчията с нескривано раздразнение.
— Бога ми, господарю Джейк, заспал бях. Това бави мен.
— Как тогава шу поджвирването шетири пъти? Въпросът изглежда позатрудни коромантиеца.
— О-а, подсвирването четири пъти? — избъбли той след кратко мълчание. — Хм, да! Вижте, първо подсвирване чувам насън, второ събужда мен, на трето аз ставам на крака и когато чувам четвърто…