— О, братовчедке — възкликна младежът, очарован от пламенността, с която девойката подчерта своята решителност, — ако склоните да станете моя, не искам и да чуя за никакво богатство. Вашето сърце е съкровището, за което мечтая, то ми е достатъчно. Дори и двамата да сме бедни, няма никакво значение. Аз съм млад. Мога да работя. Ще се боря. Навярно ще намерим приятели, ала и да не намерим, ще минем без тях. Бъдете моя!
— Ваша ще бъда при всички превратности на съдбата! Ваша за цял живот! Завинаги!
Глава CXXIV
СИРАЧЕ
Тържествените любовни клетви, които си разменяха двамата братовчеди, бяха прекъснати ненадейно. В нощната тишина и на същото място, където по-рано се бе извършило разбойническото нападение, прокънтяха зловещи звуци.
Пред погледа на Кейт и Хърбърт се разкриваше вече димящата грамада, която нявга беше господарският дом на Гостоприемната планина.
През храстите, които ограждаха пътеката, се виждаха да проблясват остатъци от червена светлина, потреперващи на места със слабо сияние. Докато братовчедите слизаха по склона, прокънтяваха от време на време трясъци от сгромолясващи се греди, повалени от унищожителния огън.
До ушите на двамата бе достигнал и шепот на човешки гласове, какъвто се чува от хора, увлечени в обикновен разговор или поне необхванати от възбуда, която да вещае завършек на онази сцена, която се разигра в плантацията.
Изневиделица относителното спокойствие бе рязко смутено, диалогът на влюбените бе пресечен, разнесоха се звуци от съвършено друго естество: викове на мъже, писъци на жени, изстрели и диви крясъци.
Изглежда цялата олелия идваше от мястото, което само преди няколко часа бе кънтяло от врявата на един хор със също така сатанински тонове.
Кюбина, който вървеше няколко крачки напред, мигновено свърна назад по пътеката и се спря пред влюбените с неспокоен вид.
— Какво ли означава това? — запита Хърбърт, проявяващ също признаци на тревога.
— Разбойниците, господин Воуан! Върнали са се, ако и да не мога да отгатна за какво. Те трябва да са. Познавам този по-дебел от останалите глас. Чувате ли го? То е викът на разбойника Адам. Crambo! Ще го накарам да замлъкне някой ден — не след дълго, може би още тая нощ! О, ето и друг един, още по-силен и див глас. Охо, и него го зная. Това е дяволският рев на Чакра!
— Но защо са се върнали? Те ограбиха всичко, което може да представлява интерес за тях. Какво ги е заставило да се върнат? Няма нищо…
— Има — извика Кюбина с отсечено движение, като че разрешението току-що се е натрапило в съзнанието му. — Там е Йола!
Капитанът на мароните се обърна кръгом, сякаш се готвеше да полети към сражението, чийто шум се бе засилил.
За миг Кюбина се поколеба, макар и не от страх да тръгне напред.
Не! Осени го друга мисъл, която стана причина за неговото двоумение и която той скоро изрази гласно.
— Господин Воуан — обърна се той умолително, — аз ви помогнах да спасите вашата любима. Сега моята е в опасност.
Младият англичанин не се нуждаеше от този призив. Той бе вече освободил ръката си от тази на братовчедка си и се готвеше за действие.
— О, Хърбърт — възкликна младото момиче е израз на силна възбуда, — много е опасно. Не трябва да отивате! О, не ме оставяйте!
Кюбина изглежда почна да съжалява за отправената покана.
— Навярно ще бъде по-добре да не идвате — рече той, без да влага язвителност в думите си. — Има опасност, която вие не бива да делите с мене. Животът ви сега принадлежи на другиго. Не се сетих за това, господин Воуан.
— В очите на този другиго, както и в собствените ми очи — отвърна момъкът, — животът ми не би имал стойност, ако трябва да се покажа страхливец. Храбри Кюбина, сега не мога да ви изоставя. Скъпа ми Кейт, Йола е в опасност, Йола, на която сме задължени и двамата. Ако не беше тя, аз не бих узнал, че ме обичате, и тогава ние двамата…
— Ах, Йола е в опасност! — прекъсна го братовчедка му, у която привързаността към прислужницата заглуши отчасти страха за любимия. — О, Хърбърт, вървете, щом настоявате, ала нека дойда и аз с вас. Ще умра, ако не се върнете. Да, ако смъртта ви споходи, нека тя не пощади и мене. Хърбърт, не ме оставяйте сама.
— Само за минутка, Кейт. Ще се върна скоро. Не се страхувайте. Щом правото е на наша страна, сърцатият Кюбина и аз ще сразим двайсетина от тези черни разбойници. Ще се върнем, преди да смогнете да преброите до сто. Тук! Скрийте се в тези храсти и ни чакайте да дойдем. Ще ви повикам. Зад това прикритие ще бъдете в безопасност. Ни дума, ни движение, докато не ме чуете да ви викам по име!