След тези наставления самоотверженият младеж нежно насочи братовчедка си към гъстака. Той я накара да се свие в едно засенчено скривалище, целуна я бързо по челото, сетне, разделяйки се припряно, последва Кюбина към сражението.
За няколко мига двамата другари дотърчаха до градинската стена, минаха през вратичката, която намериха отворена, прекосиха градината и се насочиха направо към мястото, откъдето им се стори, че бе дошла пукотевицата.
Доста странно — виковете на мъжете, писъците на жените, изстрелите и дивите крясъци стихнаха също така внезапно, както и бяха избухнали.
Като по даден знак всичко се умълча, сякаш земята се разтвори и погълна не само шумотевицата, а и ония, които я предизвикаха.
Без да обръщат внимание на промяната, Хърбърт и Кюбина продължиха, отминаха димящите останки на жилището и се озоваха на площадката пред него.
Там те спряха.
Догарящите греди лумваха на промеждутъци, но лунните лъчи бяха достатъчни, за да осветят една толкова многозначителна, колкото и потресна картина.
Недалече се намираше носилка, на която лежеше тялото на бял човек, открито наполовина, с бледност, характерна за смъртта. Близо до покойника се търкаляха още три мъртвешки трупа, само че те бяха на чернокожи.
Хърбърт лесно позна първия мъртвец. Беше го съпровождал през целия ден, тъй като беше отровеният му чичо.
Кюбина без труд различи другите трупове. Бяха момчета от дружината му, марони, оставени от Куокоу да пазят пленниците.
А пленниците? Къде бяха те? Избягали?
На Кюбина не бе необходимо много време, за да намери отговор на загадката. За опитното око на човек, който често бе връзвал бегълци, не бе мъчно да разчете оставените следи.
Купчинка въжета и пръти издаде приспособленията, с Които Куокоу бе завързал пленниците. Сега и въжета, и пръти се търкаляха захвърлени на утъпканата земя.
Ловците на негри бяха избягали. Грабителите бяха дошли да ги освободят.
Твърде облекчени от това предположение, което скоро се превърна в убеждение, Хърбърт и Кюбина се приготвиха да се върнат на мястото, където бяха оставили младата креолка, смятайки, че тя ги очаква там.
Те обаче не бяха взели предвид обстоятелството, че любовта придава смелост и безстрашие.
Когато се обърнаха към тъмния планински склон, видяха женска фигура, прилична на силфида в бяла премяна, да се плъзга между дърветата и да се спуска към градинската стена. Тя се замярка над нея, като се показваше и се скриваше, сякаш беше снежнобяла чайка, която се носи над морските вълни.
Двамата младежи познаха женската фигура с развяващата се въздушнобяла дреха.
Любовта не бе в състояние да понася дълго време неизвестността. Девойката бе изоставила скривалището си, за да сподели опасността с оногова, когото обожаваше.
Преди някой от двамата приятели да успее да се намеси, за да предотврати бедата, Кейт мина през вратичката — един път, по-добре познат на нея, отколкото на тях, — прекоси градината и стигна до полянката, където бяха застанали.
Девойката нададе радостен възклик, когато видя, че любимият и е невредим.
Бърз като ехо, от устните й се изтръгна втори вик — но със съвършено различен отглас. Това бе вопъл на най-болезнена горест — стон на същество, което ненадейно узнава, че е сираче. Кейтиният поглед се бе отправил към трупа на баща й.
Глава CXXV
НЕВОЛНО САМОУБИЙСТВО
Забелязвайки мъртвото тяло на баща си, Кейт Воуан се отпусна до него на земята не в безсъзнание, а на колене, смазана от скръб. Тя се наведе над покойника и почна да целува студените безмълвни устни; ридания и неудържими хълцания я задушиха.
Само лицето на мъртвеца бе открито. Връхната дреха още обвиваше трупа и криеше неговите зеещи, но безкръвни рани. Дъщерята не ги видя и не запита за причината ма бащината смърт. Изтощените, сега бледи черти припомниха на девойката болестта, от която кустосът страдаше, преди да тръгне на път. Болестта бе причина за смъртта — такова предположение направи Кейт.
Хърбърт не се опита да дава обяснения на любимата си. Не му беше сега времето да влиза в подробности за трагичното събитие, което се бе разиграло. Най-мъчителната глава от разказа бе известна, другото не заслужаваше да се разправя — Кейт Воуан беше сираче.